Клайв Къслър - Възкръсналите

Да, помисли си той, чертите на лицето му идваха от рода на майка му, докато оптимистичният му мироглед и високото, източено тяло бяха предадени от баща му и неговия род.

Той прокара пръсти по няколкото белега по тялото си, останали му от многото авантюри през двете десетилетия служба в Националната агенция за подводни и морски изследвания. Макар че беше завършил Военновъздушната академия и все още носеше званието майор във Военновъздушните сили, той се възползва от възможността да работи за адмирал Джеймс Сандекър и новосъздадената агенция за океанографски и морски изследвания. Никога не се беше женил; имаше дългогодишна връзка с конгресменката Лорън Смит, но животът и на двамата се оказа доста сложен. Неговата работа в НЮМА и нейната в Конгреса им отнемаше прекалено много време, за да стигнат до брак.

Две от предишните му любими същества бяха починали при трагични обстоятелства. Самър Моран — при разрушително подводно земетресение край Хаваите, а Мейв Флечър беше застреляна от сестра си край бреговете на Тасманово море.

Самър беше тази, която не преставаше да се явява в сънищата му. Винаги я виждаше да плува в дълбините, за да намери баща си, останал заклещен в една подводна пещера, и не можеше да забрави как красивото й тяло и разпиляната й във водата червена коса изчезнаха в зелените води на Тихи океан. Когато подаде глава над повърхността, за да си поеме дъх и видя, че нея я няма, понечи да се гмурне обратно, но мъжете в лодката, които го бяха спасили, го увериха, че е безнадеждно и физически му попречиха.

Оттогава той живееше единствено заради работата си над и под водата. Морето беше станало негова любовница. Освен в дома си, помещаващ се в стар самолетен хангар в единия край на вашингтонското летище „Роналд Рейгън“, където бе подредил и колекцията си от автомобили и самолети, той се чувстваше най-щастлив на борда на някой научноизследователски кораб, кръстосващ океаните на света.

Пит въздъхна, облече халат и се излегна върху леглото. Беше на път да потъне в заслужен сън, когато изведнъж се сети за нещо и се изправи. Младата жена с коженото куфарче на баща й странно изплува в ума му. Колкото повече мислеше за това, толкова по-трудно му беше да повярва, че тя се е качила в една от спасителните лодки на контейнеровоза, без да я забележи. И тогава всичко му се проясни.

Тя просто не се беше качила в спасителна лодка. Все още се криеше на борда на „Дийп инкаунтър“.

Надвивайки примамливостта на съня, той стана от леглото и бързо се облече. След пет минути вече бе предприел търсенето от края на кърмовата палуба, като се взираше във всяко кътче в помещенията за генератора, за рудана, в склада за научноизследователската апаратура. Беше бавна работа, тъй като имаше толкова много места, където можеше да се скрие човек.

Той провери и в склада за резервни части и за малко да пропусне да го види — нещо мъничко, чието място не беше там. Забеляза няколко тенекиени кутии с различни видове смазочни масла, подредени прилежно върху една работна маса. На пръв поглед всичко изглеждаше в пълен ред. Но той знаеше, че кутиите трябваше да бъдат складирани в дървен сандък. Приближи се на пръсти до сандъка и отвори капака му.

Вътре Кели Еган спеше толкова дълбоко от изтощение, че изобщо не усети присъствието му. Коженото куфарче беше подпряно до вътрешната стена на сандъка, а едната й ръка го беше обгърнала. Пит се усмихна, откъсна лист от окачения на напречната преграда бележник и написа няколко реда:

Уважаема лейди,

Като се събудите, моля, елате в каютата ми — номер осем на палубата на второто ниво.

После му хрумна да я изкуши с нещо и добави:

Ще ви очаква ядене и пиене.

Остави бележката върху гърдите й, затвори тихо сандъка и безшумно излезе от склада за резервни части.

Малко след седем и половина същата вечер Кели почука леко на вратата на Пит. Той отвори и я видя да стои в коридора сънена и с коженото куфарче в ръка. Той я хвана за другата ръка и я въведе в каютата.

— Сигурно примирате от глад — усмихна й се той, за да й покаже, че не е нито сърдит, нито раздразнен.

— Вие ли сте Дърк Пит?

— Да, а вие сте…?

— Кели Еган. Извинете, че ви причиних…

— Няма нищо — прекъсна я той и й посочи бюрото, върху което имаше поднос със сандвичи и кана с мляко.

— Е, не е точно чревоугодническа вечеря, но това е най-многото, което кокът ни успя да приготви от останалите ни провизии. — Той й показа женски блуза и къси панталони. — Една от нашите лаборантки предположи, че имате почти същата фигура като нейната и беше така любезна да ви услужи с тях. Нахранете се и вземете един душ. Аз ще се върна след половин час и тогава ще поговорим.