Клайв Къслър - Възкръсналите

— Не мисля, че проблемът е сериозен — обади се Мисти, успокоена, че вече са на път към повърхността и слънчевата светлина.

Пит не направи повече опит да се свърже с „Дийп инкаунтър“. Той изключи снимачната камера и външното осветление, за да съхрани акумулаторната мощност в случай на непредвидени обстоятелства. После се отпусна на седалката и се залови отново с кръстословицата. Скоро я довърши без 22 водоравно — змия с пръстен на шията. Накрая реши да убие времето си в дрямка.

Три часа по-късно, с възвръщането на спектралните цветове, водата от непрогледно черна започна да става отново тъмносиня. През горния отвор на наблюдение те виждаха как трепти и блести неспокойната морска повърхност. След минута „Ъбис навигейтър“ излезе на повърхността. Тримата му обитатели се зарадваха, като видяха, че вълните са високи едва около половин метър от браздата до гребена. Подводният апарат, чиято маса продължаваше да е залята от водата, само леко се полюшваше и поклащаше.

Все още нямаше връзка с научноизследователския кораб. Екипажът на „Навигейтър“ не го виждаше, защото всички отвори за наблюдение бяха потопени с изключение на горния, който обаче не предоставяше хоризонтална видимост. Тримата чакаха леководолазите от кораба да се гмурнат и откачат кабела. Минаха десет минути, но никой не се появи. Нещо не вървеше според плана.

— Все още нямам връзка — съобщи Пит. — Няма и помен от водолазите. Да не би всички да са заспали?

— Може би корабът е потънал — пошегува се Джордино между две прозевки.

— Не говори така — скастри го Мисти.

Пит й се усмихна.

— Няма такава вероятност, не и в такова спокойно море.

— Тъй като вълните не заливат горната част, защо да не открехнем капака на люка и да надникнем?

— Това вече е разумно предложение — прие с охота Мисти. — Втръсна ми да вдишвам мъжка миризма.

— Трябваше да го кажеш по-рано — реагира кавалерски Джордино, като взе един ароматизатор за кола и пръсна във въздуха. — Вън, противна миризма!

Пит не можа да не се разсмее, докато се изправяше в тесния тунел, който минаваше през повредената баластна цистерна. Мина му през ума тревожната мисъл, че капакът на люка може да се е изкривил при сблъсъка с бимса, но след като опита да завърти колелото, което го затваряше плътно, то се развъртя почти без никакво усилие. Тогава той се промъкна през отвора и подаде глава и рамене навън, вдишвайки дълбоко свежия морски въздух. После се огледа за научноизследователския кораб и малките лодки с водолазния екип. Погледът му обходи хоризонта на 360 градуса.

Трудно би било да се опише бурята от неверие и различни чувства, която се надигна в него. Реакциите му се смениха от пълно объркване до силен шок.

Морето беше безлюдно. От „Дийп инкаунтър“ нямаше и следа. Сякаш корабът никога не беше съществувал.

Те се качиха на борда почти в същия момент, когато „Ъбис навигейтър“ стигна до морското дъно и Пит докладва по телефона за състоянието им. Екипажът вършеше всекидневните си задължения, а научният екип наблюдаваше от командния център Пит и Джордино, които разследваха останките на „Емърълд долфин“. Похищението се извърши толкова бързо и неочаквано, че никой на борда на „Дийп инкаунтър“ не разбра какво става.

Бърч, със скръстени пред гърдите си ръце, се беше облегнал назад на стола си и наблюдаваше мониторите, когато застаналият до радара Делгадо забеляза на екрана бързодвижещ се обект.

— Имаме посетител, приближава се към нас от североизток.

— Вероятно е военен кораб — каза Бърч, без да извръща глава от мониторите. — Ние сме на цели две мили встрани от търговските морски линии.

— Не прилича на военен кораб — възрази Делгадо, — но се движи доста бързо и право срещу нас.

Бърч повдигна вежди и без да отговори на Делгадо, се пресегна да вземе бинокъл и излезе на крилото на мостика. Както наблюдаваше далечината през силните лещи, видя как едно ярко оранжево-бяло петно увеличава размера си, порейки водата към „Дийп инкаунтър“. На вид приближаващият се плавателен съд не създаваше впечатление за заплаха.

— Какъв е този съд според тебе? — попита Делгадо.

— Многоцелеви работен катер на петролна компания, при това голям — отвърна Бърч. — И бърз, като съдя по струите пръски, които обливат носа му. Движи се най-малко с трийсет възела.

— Любопитно ми е откъде ли идва. В радиус от хиляда мили наоколо няма нефтени сонди.

— Аз пък съм по-любопитен защо се интересува от нас.