Клайв Къслър - Възкръсналите

След по-малко от петнайсет минути те минаха под високите стръмни скали и навлязоха в откритата лагуна, над която се виждаше небе, обсипано със звезди. Пит насочи скутера под ъгъл към брега, докато не усети пясък под краката си. Едва тогава изключи мотора.

На брега не се виждаха обитавани постройки, но лагуната съвсем не беше пуста. В средата й стояха на котва един до друг два плавателни съда. Формите и очертанията им не се виждаха ясно в тъмното. Но както предположи Пит, те изглеждаха още по-безформени поради камуфлажните мрежи, които ги покриваха. Няколко от илюминаторите им светеха. От разстояние не можеше да се види дали единият от плавателните съдове е „Дийп инкаунтър“.

— Свали си маската — прошепна Пит на Джордино, — защото светлините могат да се отразят в стъклата ни.

След като оставиха скутера на брега, двамата заплуваха към по-големия от двата плавателни съда. Носът му, обърнат към пролива, имаше същата изящна форма като на научноизследователския кораб, но все пак те трябваше да се уверят. Без много да му мисли, Пит свали плавниците си, подаде ги на Джордино и започна да се катери по котвената верига. Тя беше мокра, но по нея нямаше ръжда и дънна утайка. Когато се изкачи до клюза, се задържа там цяла минута.

От светлината, идваща от един отворен илюминатор, успя с мъка да различи заварените букви на името.

То се четеше „Дийп инкаунтър“.

Котвеният клюз беше цели три метра под горния ръб на носовия фалшборд. Без въже или опорна кука за Пит и Джордино беше невъзможно да се изкачат на носовата палуба. Останалата част от корпуса също вдъхваше слаби надежди за качване на борда. Никъде нямаше някакви издатини, които да ги улеснят. Пит се наруга вътрешно, че не беше предвидил по-рано такова елементарно препятствие.

Той се спусна обратно по котвената верига и шепнешком уведоми Джордино:

— Това е „Дийп инкаунтър“.

Приятелят му погледна нагоре; на слабата светлина лицето му изразяваше почуда.

— Как ще се качим на борда без въжена стълба или трап?

— Няма да се качваме.

— Естествено, имаш алтернативен план — рече той механично.

— Разбира се.

— Хайде, казвай лошата новина.

Леката усмивка на Пит не се видя в тъмнината.

— Корабът на похитителите е по-малък. Може би ще успеем да се качим на кърмата му и оттам да се прехвърлим на „Дийп инкаунтър“.

Пит отново възвърна надеждата си и се успокои. Беше на прав път. От пиратския плавателен съд изобщо не стърчаха дула на оръдия. Той беше най-обикновен кораб с общо предназначение, дълъг 40 метра, чиято кърма не само че беше достатъчно ниска за безпрепятствено качване на борда, но и предоставяше възможно най-сгодния случай на света — водолазна стълба и малък трамплин.

Джордино промърмори:

— Надявам се да намерим и парче старомодна тръба за чупене на глави. Чувствам се гол с празни ръце.

— Това не ме притеснява — отвърна безгрижно Пит. — Вече съм виждал на какво си способен с тия твои две „секири“. Забравяш, че елементът на изненадата е наш. Те не очакват гости, особено такива подлички типове като нас, които се промъкват през задния вход.

Пит беше вече на път да се прехвърли над кърмовото ограждане, когато пръстите на Джордино се впиха над лакътя му.

— Какво има? — измърмори Пит, разтърквайки предмишницата си, за да облекчи болката.

— Някой стои в тъмното до юта и пуши цигара — прошепна Джордино в ухото му.

Пит бавно повдигна глава и надникна над ограждането. Забележителното силно нощно зрение на Джордино отново се прояви — движение на ръка с цигара очертаваше в тъмнината едва видима фигура. Мъжът се облегна на перилото, вдишвайки с наслада тропическия въздух. Той не изглеждаше да стои нащрек, а точно обратното — като че ли бе вглъбен в мислите си.

Безшумно като призрак Джордино прескочи кърмовото ограждане, надявайки се водата, капеща от него, да не се чуе от лекия бриз, разклащащ клоните на палмовите дървета, и запристъпва тихо по палубата. След няколко крачки огромните му длани обвиха врата на мъжа и изкараха дъха от дробовете му. Последва леко боричкане, след което тялото на мъжа се отпусна. С шум, не по-висок от шепот, Джордино довлече похитителя обратно до кърмата и го остави зад огромния рудан.

Пит пребърка дрехите му и намери голям сгъваем нож и револвер с къса цев.

— В бизнеса сме — оповести той.

— Все още диша — каза Джордино. — Какво да го правим?

— Положи го върху водолазния трамплин, за да не се вижда.