Клайв Къслър - Възкръсналите

— Мръсна долна отрепка — процеди през зъби капитан Бърч.

— Като говориш така в присъствието на жени, само доказва, че всички вие тук не сте нищо друго освен изродени животни. — Това беше гласът на главния механик Хаус.

— Ей, Сам, знаеше ли, че си изрод?

— Не допреди седмица.

Последната забележка бе придружена от гърлен смях.

— Убиете ли ни — продължи Бърч гневно, — всяка следствена служба в света ще тръгне по следите ви и ще увеси задниците ви по-високо от хвърчило.

— Стига да намерят доказателства за престъпление — подметна ехидно похитителят, наречен Сам.

— Вие ще станете един от хилядите кораби, потънали заедно с екипажа.

— Моля ви — проплака гласът на една от морските биоложки. — Вкъщи ни чакат любими същества. Не можете да извършите такова чудовищно нещо.

— Съжалявам, лейди — отвърна студено Сам, — но за хората, които ни плащат, вашият живот не струва и два цента.

Другият добави:

— Нашият екипаж ще се качи на борда след около половин час. — Той замълча и погледна извън полезрението на Пит. — А два часа след това всички вие от НЮМА ще се озовете на дъното, където от първа ръка можете да изследвате неговите обитатели.

През леко открехнатата врата Пит видя, че похитителите държат автоматите си в пълна готовност за стрелба. Той направи знак с глава на Джордино и двамата отвориха широко вратата, пристъпиха навътре рамо до рамо и приклекнаха в готовност за бой.

Похитителите почувстваха движение зад гърбовете си, но не си направиха труда да се обърнат, тъй като си мислеха, че приятелите им идват вече за извършване на екзекуцията.

Сам се обади:

— Момчета, много подранихте. За къде сте се разбързали толкова?

— Зададен ни е курс към Гуам — отвърна Джордино, имитирайки до съвършенство гласа на похитителя с дрезгавия глас.

— Е, хора — засмя се Сам, — почвайте да се молите, дойде време да се срещнете с вашия Създател…

Само толкова успя да каже. Джордино го повдигна от пода, като хвана главата му и я блъсна в напречната преграда. В същия момент Пит замахна странично с колта си, удари другия по челюстта и той се свлече като празен чувал на пода.

После настана време за празненство. Съботната вечер се повтори. Единственото, което липсваше, беше шампанско и балони.

Тук бяха всички от борда на „Дийп инкаунтър“ — седяха на пода около корабните генератори, завързани с вериги на краката един за друг като роби в галера. Около глезените им имаше стоманени гривни, свързани с дълга верига, закачена за главния генератор. Пит ги преброи набързо, докато всички седяха в шок, като видяха двамата мъже, които мислеха за загинали. Бърч, Хаус, мъжете и жените от научния екип и екипажа имаха вид, сякаш сънуваха. После един по един започнаха да се изправят на крака и в следващия момент нададоха буйни викове в знак на поздрав. Пит вдигна ръце да въдвори тишина.

— Тихо! За бога, запазете тишина, иначе цяла армия въоръжени охранители ще дотърчат тук.

— Дявол да ви вземе, откъде изникнахте? — попита Бърч.

— От една много луксозна яхта — отвърна Джордино. — Но това е друга история. — Той се обърна към главния механик Хаус. — Имаш ли с какво да срежем веригите?

Хаус посочи един страничен отсек.

— Инструментите са там. На едната стена висят ножици за рязане на стоманени въжета.

— Първо да освободим екипажа — каза Пит на Джордино. — Трябва да потеглим с кораба, преди похитителите да са дошли на борда.

Джордино се върна след трийсет секунди и започна чевръсто да реже веригите. В това време Пит се втурна към външната палуба, за да се увери, че незаконната им спасителна мисия не е разкрита. Палубите на пиратския кораб продължаваха да пустеят. Доколкото можеше да определи, всички похитители бяха все още в офицерския стол и нагъваха пържолите си като гладни хиени, помисли си той, в радостно очакване да изпратят „Дийп инкаунтър“ и хората на борда му във воден гроб.

Като се върна, Чийф Хаус и машинната му команда вече бяха отишли в главния команден пункт и се приготвяха да пуснат в ход машините на изследователския кораб.

— Тук вече ви напускам — уведоми той Бърч.

По лицето на капитана се изписа израз на недоумение. Дори Джордино се обърна и изгледа питащо Пит.

— Най-горе на скалата, над входа на пролива, има една караулка с пазач. Предполагам, че освен като наблюдател за нашественици, той разполага с достатъчно огневи средства, за да спре всеки кораб, напускащ лагуната.

— Какво те доведе до това заключение? — попита го Джордино.