Клайв Къслър - Възкръсналите

Пит стоеше и гледаше със задоволство как само преди минути катерът бе порил водите на канала. Мъжете на борда му бяха убийци, възнамеряващи да погубят всичките петдесет души на борда на научноизследователския кораб. И ето че сега „Дийп инкаунтър“ и хората в него останаха невредими. А за Пит това беше най-важното.

Той захвърли гранатохвъргачката във водата. Болките в порязаните му и кървящи крака се върнаха и той закуцука обратно към караулката. Влезе вътре и затърси в шкафчетата аптечка. Намери такава и минути след като проми раните си и превърза краката си, продължи да претърсва малкото затворено пространство за някакви документи. Най-накрая откри един бележник. Прегледа го набързо и установи, че в него пазачът си бе водил бележки. Пъхна го в джоба на късите си панталони. После изпразни един метален бидон, наполовина пълен с бензин, използван за портативния генератор, който произвеждаше ток за осветлението и радиоприемника, и го запали с клечка кибрит.

След това излезе от караулката, запали кутията кибрит и я хвърли вътре през вратата. Когато вътрешността избухна в пламъци, той закуцука обратно по пътеката, водеща към лагуната. На брега го чакаха Джордино и Мисти. Подпряла нос в пясъка, лежеше моторна лодка с двама от екипажа на изследователския кораб.

Джордино се приближи до Пит и го прегърна.

— За момент си помислих, че някоя чувствена местна девойка те е отклонила от пътя ти.

Пит на свой ред го притисна в прегръдките си.

— За малко и това да стане.

— А охранителя?

— Той е на дъното на канала при приятелчетата си.

— Ти свърши добра работа.

— Корабът или някой на борда пострада ли? — поинтересува се Пит.

— Една-две дупки, малко драскотини, но нищо сериозно.

Мисти се втурна към Пит и обви ръце около него.

— Не мога да повярвам, че си жив.

Пит я целуна по челото, после обходи с поглед лагуната.

— С корабната моторница ли си дошла?

Тя кимна.

— Човекът доближи яхтата си до „Дийп инкаунтър“ и ме прехвърли в нея.

— А той къде е?

Мисти сви рамене и отвърна:

— След като си поприказва малко с капитан Бърч, отплава, за да продължи околосветската си обиколка.

— Така и не можах да му благодаря — съжали Пит.

— Странен човек е той — вметна Джордино. — Каза, че било твърде вероятно да се видим отново.

— Кой знае — отвърна замислен Пит. — Всичко е възможно.

25 юли 2003 г.

Нуку Алофа, Тонга

По заповед на адмирал Сандекър капитан Бърч плаваше по курс право към пристанището на Нуку Алофа, столицата на островната група Тонга, единствената останала полинезийска монархия. Кола чакаше Пит и Джордино, за да ги откара бързо до международното летище край Фуаамоту, откъдето с полет на авиокомпанията „Ройъл Тонгън“ щяха да отлетят за Хаваи. Оттам реактивен самолет на НЮМА щеше да ги откара до Вашингтон.

Последваха прочувствени и сълзливи сбогувания с мъжете и жените от „Дийп инкаунтър“. Въпреки тежкото изпитание, на което бяха подложени, всички от научния екип единодушно гласуваха да се върнат и продължат дълбоководните си изследвания на падината Тонга. Мисти плачеше, Джордино непрекъснато духаше носа си, очите на Пит бяха влажни, дори Бърч и Хаус имаха вид, сякаш бяха изгубили любимото си куче. Най-накрая Пит и Джордино се отдалечиха и скочиха в чакащата ги кола.

Тъкмо се настаниха на борда на един 747 и закопчаха предпазните колани, и огромният реактивен самолет запрепуска по пистата и започна да се издига тромаво във въздуха. Пищната растителност на Тонга бързо изчезна зад тях, а самолетът продължи да набира височина над индиговосиньото море и над пръснатите тук-там облаци, които изглеждаха толкова плътни, че сякаш можеше да се стъпва по тях. Не беше изминал и половин час от полета и Джордино вече тънеше в дълбок сън на седалката си до пътеката. Седнал до прозореца, Пит извади коженото куфарче на Еган изпод седалката пред него и отвори внимателно капака му с подозрението, че може отново да е пълно с нефт. Що за нелепа мисъл, каза си той развеселен. Няма нищо магическо в това някой да си беше направил злобна шега.

В куфарчето нямаше нищо друго освен една хавлиена кърпа и видеокасетата със записите, направени от „Ъбис навигейтър“, която беше взел от „Дийп инкаунтър“. Той внимателно разгърна кърпата и видя странния на вид безформен предмет със зеленикав цвят, който бяха намерили на пода в параклиса. Сложи го в лявата си ръка и го завъртя с пръстите на дясната. Сега за първи път имаше възможността да го разгледа отблизо.