Клайв Къслър - Възкръсналите

Мислите му бавно се прехвърлиха от тази нечовешки жестока драма към съблазънта да легне в собственото си легло с пухени завивки в апартамента в летищния хангар. Запита се дали конгресменката Лорън Смит, настоящата му любима, ще го посрещне на летището, както често правеше. По няколко повода двамата почти бяха стигали до брак, но така и не си надянаха един на друг хомота. Може би сега беше моментът. Само господ знае, помисли си Пит, че не мога вечно да кръстосвам океаните и да върша лудории. Беше наясно, че възрастта обсебва тялото му и бавно го укротяваше, докато един ден щеше да се събуди и да си каже: Боже мой, вече съм кандидат за социална осигуровка и медицински грижи.

— Не! — възкликна той гласно.

Джордино се събуди и го изгледа.

— Ти ли извика?

Пит се усмихна.

— Говорех на сън.

Джордино сви рамене, обърна се на другата страна и продължи да спи.

Не, повтори Пит, този път мислено, няма да се предам, поне не и скоро. Винаги ще има друг подводен проект, друго морско разследване. Няма начин да се оттегля, докато не затворят капака на ковчега ми.

Когато се събуди за сетен път, самолетът кацаше във военновъздушната база „Лангли“. Денят беше мрачен и дъждовен, по стъклото на илюминатора се стичаха вадички вода. Пилотът зарулира по пистата до стоянката на НЮМА и спря досами един отворен хангар. Когато Пит стъпи на асфалта, се спря на място и погледна близкия паркинг. Надеждите му се оказаха напразни.

Лорън Смит не беше дошла да го посрещне.

Джордино се прибра в апартамента си в Александрия да се изкъпе и обади на орляка си от млади приятелки, за да ги уведоми, че се е върнал и е на тяхно разположение. Пит отложи домашния уют, качи се на един служебен джип и потегли направо към управлението на НЮМА, намиращо се на западния хълм с изглед към река Потомак. Паркира колата в подземния паркинг и взе асансьора за десетия етаж, където се намираше владението на Хирам Йегър, компютърния гений на агенцията. Библиотеката на Йегър съдържаше всеки известен научен факт или историческо събитие, свързани с океана, от началото на писаната морска история до днес.

Дошъл от Силиконовата долина, Йегър работеше в НЮМА от близо петнайсет години. Приличаше на остаряло хипи със сивеещата си коса, вързана на опашка. Обичайната му униформа за деня беше дънкови панталони и яке и каубойски ботуши. Никой не подозираше, че той живее в елегантна къща в моден жилищен квартал на Мериленд. Караше БМВ 740, а дъщерите му бяха отлични студентки и носителки на награди за езда. Освен това той беше създал технически нов компютър на име Макс, който беше почти човешко същество. Беше програмирал снимки на жена си в холографно изображение, което се появяваше, когато някой му заговореше.

Влизайки в светая светих на Йегър, Пит го завари да изучава последните резултати, изпратени от експедиция на НЮМА край Япония, която проучваше морското дъно в търсене на живот под дънната утайка в напуканата скала.

Йегър вдигна поглед, после стана и усмихнат му подаде ръка.

— Я виж ти! Изследователят на мрачните дълбини си е отново у дома.

Той се изуми от външния вид на Пит. Ръководителят на специални проекти на НЮМА приличаше на изгубена душа, бродеща по улиците. Късите му панталони и риза на едри цветя бяха същински дрипи, превързаните му крака бяха обути в чехли. Въпреки че бе подремнал няколко часа в самолета, очите му бяха уморени и безцветни. Имаше брада, набола от седмица. Това явно беше човек, преминал през тежки изпитания.

— Изглеждаш като дъвкан и изплют — призна той.

Пит се ръкува с него.

— Идвам направо от летището, за да те поизмъча малко.

— О, не се и съмнявам. — Йегър погледна Пит с неприкрит израз на възхищение. — Прочетох доклада ти за невероятната спасителна операция, която си провел заедно с екипажа на „Дийп инкаунтър“, и последвалата битка между теб и пиратите.

— Тъй се случи. — Пит разпери ръце в знак на скромност. — Сериозно казано, лъвският пай от славата е за целия екипаж на спасителния кораб, който хвърли всички усилия, за да спаси пътниците. Джордино пък свърши повечето работа за спасението на екипажа на изследователския кораб.

Йегър много добре знаеше неприязънта на Пит към хвалебствените думи и комплиментите. Винаги се е стеснявал, когато са се отнасяли за него, помисли си той и като покани с ръка Пит да седне, смени темата:

— Видя ли се с адмирала? Той е записал най-малко петдесет заявки за интервюта с теб.