Клайв Къслър - Възкръсналите

След като се изкъпа и избръсна, Пит резервира маса в малък френски ресторант само на километър и половина от хангара. Можеше да се обади на Лорън, но реши да вечеря сам. По-добре да си хапне на спокойствие, а после да се наспи хубаво в леглото си с пухен дюшек, за да бъде бодър на другия ден.

След като се облече, му останаха двайсетина минути, преди да тръгне за ресторанта. За да убие времето, той извади листчето хартия с телефонния номер на Кели и набра цифрите. Тъкмо понечи да затвори телефона след петото позвъняване, чудейки се защо гласовата й поща не се включва, когато най-накрая тя се обади:

— Ало?

— Здравей, Кели Еган.

Долови изненадата в гласа й, когато тя възкликна:

— Дърк! Върнал си се!

— Току-що и реших да ти позвъня.

— Радвам се, че го направи.

— Предстоят ми няколко почивни дни. Ти много ли си заета?

— До гуша съм затънала в благотворителна дейност — отвърна тя. — Председател съм на местната организация за деца с физически увреждания. Подготвяме годишната си детска самолетна обиколка и аз председателствам събитието.

— Не ми е приятно, че задавам глупав въпрос, но каква е тази самолетна обиколка?

Кели се разсмя.

— Нещо като авиошоу. Хора летят със стари модели аероплани и качват децата, за да ги разходят.

— Явно те чака много работа.

— И още как — отвърна тя със странен смях. — Оказа се, че мъжът, който притежава шейсетгодишен „Дъглас“ DC-3 и трябваше да качи децата за няколко обиколки над Манхатън, имал проблеми с колесника и няма да участва в шоуто.

— Къде се събирате?

— От другата страна на река Хъдсън, на едно частно летище в Ню Джърси, близо до едно градче на име Енгълуд Клифс… и до фермата и лабораторията на татко. — В гласа й се долови тъга.

Пит се приближи до прозореца с преносимия си телефон и погледна надолу към колекцията си. Погледът му падна върху големия тримоторен транспортен самолет от 1929 година.

— Мисля, че мога да ти помогна да проведете вашето разглеждане на забележителности от въздуха.

— Можеш ли? — Гласът й отново се ободри. — Знаеш откъде да намериш стар транспортен самолет, така ли?

— За кога ти трябва?

— След два дни. Но как ще успееш да го уредиш за толкова кратко време?

Пит се усмихна.

— Познавам човек, който веднага откликва на молбите на красиви жени и деца с физически увреждания.

На другия ден Пит стана рано, обръсна се и си облече тъмен работен комбинезон. Направи си лека закуска и потегли с колата си към главната квартира на НЮМА. Движението беше натоварено както винаги, но той не бързаше особено и използва случая да събере мислите си и да състави план за деня си. Взе асансьора от подземния паркинг за четвъртия етаж, където се намираше кабинетът му. Когато вратите се отвориха, той слезе в коридор с мозаечни плочки, изобразяващи сцени с кораби. Коридорът беше пуст по това време — часът беше седем.

Пит влезе в ъгловия си кабинет, свали сакото си и го закачи на старомодна закачалка. Той рядко прекарваше повече от шест месеца в годината зад бюрото си. Предпочиташе да работи на открито. Бумащината не му беше по вкуса. През следващите два часа прегледа пощата си и материално-техническото обезпечение за предстоящите научни експедиции на НЮМА в различни точки на света. Като директор той отговаряше за специални проекти, свързани с инженерната страна на океанографията.

Точно в девет часа дългогодишната му секретарка Зери Пошински влезе в преддверието на кабинета му. Като видя Пит, тя се втурна към него и го целуна.

— Добре си дошъл! Чух, че заслужаваш поздравления.

— Не започвай — измърмори Пит радостен, че я вижда.

Зери беше двайсет и пет годишна и неомъжена, когато постъпи като негова секретарка. Омъжена впоследствие за един вашингтонски лобист, тя не можа да има собствени деца, затова двамата със съпруга й осиновиха пет сирачета. Изключително умна и интелигентна, тя работеше само по четири дни седмично — нещо, което Пит с удоволствие й уреди поради съвършеното й познаване на работата и факта, че тя винаги беше с две крачки пред него. Той не познаваше друга секретарка, която да ползва все още стенография.

Зери беше жизнена, с пленителна усмивка, лешникови очи и светлокафява коса, която, откакто я познаваше, носеше дълга до раменете. През първите години двамата флиртуваха един с друг, но Пит никога не наруши правилото си да не смесва личните си отношения със служебните. И те станаха близки приятели без романтична връзка.