Клайв Къслър - Възкръсналите

— Жалко, че Мисти не е тук, за да чуе новината.

— Коя е Мисти? — попита Дейвис.

— Мисти Греъм е морска биоложка — уточни Пит, — която беше на борда на „Дийп инкаунтър“. Тя придружи Ал и мен в подводния апарат до корабните останки.

Сандекър нехайно изтръска пепелта от пурата си в голям месингов пепелник.

— Струва ми се, че онова, което мислехме за опустошителна трагедия, се превърна в отвратително престъпление… — Той замълча и по лицето му се изписа израз на гняв.

Джордино беше извадил от малкото си джобче същата като неговата пура и я запалваше.

— Та за какво говореше? — подтикна го припряно Хил, който нямаше представа за задкулисната игра между Сандекър и Джордино и техните пури. Сандекър беше почти сигурен, че Джордино краде от пурите му, но не можеше да го докаже. Когато и да ги преброеше, никога не липсваше някоя. Изобщо не предполагаше, че Джордино тайно купуваше пурите си от същия източник в Никарагуа.

— Говорех — продължи Сандекър, хвърляйки кръвнишки поглед към Джордино, — че имаме в ръцете си грозно престъпление — и отмести поглед към Хил и Дейвис. — Надявам се, господа, че вие и вашите управления ще предприемат незабавно задълбочено разследване на това зверство и ще изправите пред съда виновниците.

— Сега, след като вече знаем, че става дума за престъпление — каза Дейвис, — вярвам, че с общи усилия ще намерим отговорите.

— Можете да започнете с отвличането на „Дийп инкаунтър“ — предложи Пит. — Аз не тая никакво съмнение, че има връзка.

— Четох кратко изложение на случая — вметна Хил. — Ти и Ал сте проявили голяма храброст в спасението на плавателния съд и сразяването на пиратите.

— Те не бяха пирати в общоприетия смисъл, а по-скоро наемни убийци.

Хил не хареса определението.

— Какво основание са имали да откраднат кораб на НЮМА?

— Това едва ли може да се нарече кражба — отвърна язвително Пит. — Те възнамеряваха да потопят кораба и да убият всички мъже и жени на борда, общо петдесет души. Трябва ви основание ли? Ами те ни попречиха да извършим дълбоководно проучване на останките от лайнера. Страхували са се да не би да открием нещо.

Гън попита със замислено изражение:

— Кой ли може да е отговорен за такова злодеяние?

— Не е лошо да започнете с корпорацията „Цербер“ — каза Йегър, поглеждайки към Пит.

— Глупости! — изсумтя Дейвис. — Една от нашите най-уважавани компании да се забърка с убийството на повече от две хиляди души? Невъзможно. Представяте ли си „Дженеръл мотърс“, „Иксън“ или „Майкрософт“ да вършат престъпления от рода на масово убийство? Лично аз — не!

— Напълно съм съгласен с теб — обади се Сандекър. — Но „Цербер“ едва ли има бели като сняг ръце. Те са свързани със сделки от сенчестия бизнес.

— И са били разпитвани от конгресните комисии по няколко повода — добави Гън.

Сандекър се усмихна.

— Доста му е трудно на Конгреса да смъмри компания, която финансира на всички избори и двете политически партии.

Дейвис поклати глава.

— Аз бих поискал неопровержимо доказателство, преди да ме подмамите да разследвам „Цербер“.

Пит забеляза блясъка в очите на Йегър, когато последният заговори:

— Ще ви помогне ли, ако ви кажа, че учените от химическото подразделение са създали пироторч 600?

— Не можете да сте сигурен в това — отвърна Дейвис с глас, изпълнен със съмнение.

— Няма друга държава в света, която да е на път да размножи реквизитите си, съдържащи пироторч 600.

Дейвис не се забави с отговора си.

— Вероятно материалът е бил откраднат. Всеки би могъл да се сдобие с него.

— Е, поне ФБР има откъде да започне — каза Сандекър на агента от ФБР, после запита Хил: — А ЦРУ?

— Мисля, че преди всичко трябва да изпратим спасителна експедиция до останките от пиратския кораб и да видим какво ще ни покажат те.

— Възможно ли е НЮМА да помогне на този проект? — поинтересува се Пит.

— Не, благодаря — отвърна Хил. — Ние работим с една частна фирма по подводни разследвания.

— Тъй да бъде — заяви Сандекър между две изпуснати кълба дим от пурата си. — Ако ви потрябва помощ от НЮМА, само се обадете, ние ще ви съдействаме напълно.

— Бих искал разрешението ти наши хора да разпитат екипажа на „Дийп инкаунтър“ — каза Дейвис.

— Имаш го — съгласи се Сандекър без колебание. — Нещо друго?

— Един въпрос — обади се Хил. — Кой е собственикът на „Емърълд долфин“?

— Той плаваше под английска регистрация — поясни Гън, — но е собственост на туристически линии „Блу сийз“, компания със седалище в Англия, но притежавана предимно от американски акционери.