Клайв Къслър - Възкръсналите

Зери заобиколи бюрото, обви ръце около врата и раменете на Пит и го притисна до себе си.

— Нямаш представа колко съм радостна да те видя здрав и читав. Винаги се притеснявам като майка, когато чуя, че си изчезнал по време на изпълнението на някой проект.

— Черен гологан не се губи.

Тя се отдръпна, приглади надолу полата си и заговори с официален тон.

— Адмирал Сандекър те иска в заседателната зала точно в единайсет часа.

— С Джордино ли?

— Да, с Джордино. И недей да правиш никакви планове за следобеда. Уредил ти е интервюта за медиите. Те пощуряха, че нямат жив свидетел на опожарения „Емърълд долфин“, когото да изпекат на шиш.

— Казах всичко, което знам, в Нова Зеландия — смънка Пит.

— Ти сега си не само в Америка, но и във Вашингтон. Новинарите те провъзгласиха за местен герой, тъй че ще трябва да влезеш в тази роля и да отговаряш на въпросите им.

— Адмиралът можеше да накара Ал да свърши тази работа, той и без това обича да му се обръща внимание.

— Само че Ал ти е помощник, което те избутва на преден план.

Следващите няколко часа Пит посвети на работата си върху подробния доклад на безумните събития от последните две седмици, като започна от онзи миг, когато видя горящия туристически лайнер, и свърши с битката с похитителите и бягството им с „Дийп инкаунтър“. Пропусна онази част, свързана с вероятната връзка с корпорацията „Цербер“, тъй като за момента нямаше ни най-малка представа къде точно гигантската компания се вмества в картината. Щеше да изчака, докато Хирам Йегър проследява нишката.

В единайсет часа Пит влезе в заседателната зала и затвори вратата след себе си. Сандекър и Руди Гън вече се бяха разположили зад дългата маса, изработена от дървената настилка на шхуна, потънала в езерото Ери през 1882 година. Просторната зала беше облицована с тикова ламперия, тюркоазен килим покриваше пода, а полицата над камината беше от викторианската епоха. На стените висяха картини с рисунки на исторически морски битки в Съединените щати. Най-големите опасения на Пит се сбъднаха, когато другите двама мъже станаха от столовете, за да го поздравят.

Сандекър остана на мястото си, докато ги представяше.

— Дърк, предполагам, че помниш тези господа.

Първо се ръкува с Пит високият рус мъж със сини очи.

— Радвам се да те видя, Дърк. Не сме се виждали… има-няма две години, нали?

Пит стисна ръката на Уилбър Хил, директора на ЦРУ.

— Близо три.

После към Пит пристъпи Чарлс Дейвис, специалният помощник на ФБР. Беше най-висок от всички присъстващи — над метър и деветдесет — и Пит винаги го оприличаваше на куче с тъжни очи, наведени в търсене на чинийката си с храна.

— Последния път се видяхме по повод случая с китайските емигранти.

— Много добре си спомням — отвърна сърдечно Пит.

Докато възстановяваха стари спомени, в залата влязоха Йегър и Ал.

— Е, май вече всички сме на линия — отбеляза Сандекър. — Да започваме ли?

Йегър започна да раздава на всекиго папка със снимки на потъналия „Емърълд долфин“, направени от подводните камери.

— Докато ги разглеждате, господа, ще пусна видеокасетофона.

Огромен тристранен монитор беше спуснат от скрит отвор в тавана. Йегър натисна бутоните на устройството за далечно командване и изображенията, заснети от видеокамерите на „Сий слут“, започнаха да се редуват в три измерения на екраните. Лежащият на морското дъно потънал кораб изглеждаше призрачен и величествен. Трудно беше да се повярва, че един толкова красив кораб можеше да бъде унищожен до такава степен.

Докато подводният апарат се движеше покрай корпуса на потъналия кораб, Пит разказваше:

— Останките лежат върху гладък склон на падината Тонга, на дълбочина шест хиляди двайсет и седем метра. Корпусът е разцепен на три и заедно с отломките заема площ от малко над два квадратни километра. Кърмата и парче от средната секция на корпуса се намират на четиристотин метра от предната основна секция. Именно там бе съсредоточено нашето търсене. Отначало мислехме, че лайнерът се е разцепил при удара му в дъното, но ако се вгледате добре, ще видите, че ръбовете на откъснатите парчета от корпуса са извити навън, от което става ясно, че корпусът е бил взривен на няколко места под водолинията, докато е бил взет на буксир от влекача на „Куест марин“. Смело можем да предположим, че вътрешната му структура, отслабена от поредицата синхронизирани детонации, се е разцепила по пътя му към дъното.