Клайв Къслър - Възкръсналите

Хил се усмихна едва-едва на Дейвис.

— Както вътрешен, така и международен акт на терор. Изглежда, че нашите две управления ще трябва да обединят усилия.

Дейвис и Хил си тръгнаха заедно. След като вратата се затвори след тях, Сандекър седна отново и присви очи дотолкова, че от тях не се виждаше нищо, освен гневни пламъчета.

— Щом като и двете престъпления са извършени на вода, няма начин НЮМА да остане далече от разследването. Ние ще поемем по свой път, без да разклащаме лодките на ЦРУ и ФБР. — Той отмести поглед към Пит и Джордино. — Вие двамата си вземете три дни отпуск и си починете. После се залавяйте на работа.

Пит погледна Сандекър право в очите, после останалите край масата.

— Откъде да започнем?

— Планът ми ще е готов, като се явите отново на работа. Междувременно Руди, Хирам и аз ще съберем всички възможни данни.

— Как смятате да се поотпуснете? — Гън зададе въпроса си едновременно на Пит и Джордино.

— Преди да тръгна за Тихия океан, си купих десетметров ветроход, който държа в един яхтклуб край Анаполис. Смятам да подбера две дами и да поплавам по залива Чесапийк.

Гън се обърна към Пит.

— А ти?

— Аз ли? — сви рамене Пит. — Утре отивам на авиошоу.

Едва ли можеше да има по-хубав ден от този за въздушното шоу и за разходката на децата с увредено здраве. Над десет хиляди души се бяха събрали под кобалтовосиньото безоблачно небе. Лек бриз подухваше от Атлантическия океан и разхлаждаше високите летни температури.

„Джийн Тейлър“ беше частно летище насред жилищен район, чиито жители до един притежаваха самолети. Улиците бяха направени така, че семействата да могат да рулират самолета си от къщи до пистата и обратно. За разлика от повечето летищни площадки земята непосредствено около пистата беше покрита с малки храсти, насаждения от жив плет и цветни лехи. Акри земя опасваха по-голямата част от настилката за паркинги на автомобили и за пикници. Хората можеха да се събират на затревените площи, за да наблюдават как самолетите и техните пилоти правят акробатически номера във въздуха, или да се разхождат между старинните самолети, изложени за показ в единия край на пистата.

Децата с физически увреждания бяха доведени от семейства, училища и болници от четири щата. Не липсваха доброволци, които да ги водят да разгледат изложените самолети. Беше емоционално събитие и всеки се чувстваше горд, че е част от него.

Кели беше под огромно напрежение и съзнаваше, че кръвното й налягане се е вдигнало до пределната граница. До този момент всичко вървеше гладко, без спънки, без проблеми, доброволците бяха невероятно услужливи. Собствениците и пилотите на деветдесетте самолета с охота бяха отделили от времето си и участваха на собствени разноски. С нескрита охота те разрешаваха на децата да се настанят в пилотските кабини, докато им разказваха историята на самолетите си.

Но самолетът, на който разчиташе Кели, транспортният самолет, който трябваше да качва децата на групи и да прави с тях обиколка над небостъргачите на Манхатън, го нямаше. Тя беше на път да оповести неприятната вест, когато близката й приятелка и помощничка Мери Конроу се доближи до нея.

— Съжалявам — рече тя съчувствено, — знам колко разчиташе на онзи човек.

— Не мога да повярвам, че Дърк дори не ми се обади да ме уведоми, че не е могъл да уреди самолет — измърмори унило Кели.

Мери беше много хубава жена, около трийсет и пет годишна, винаги спретнато и модно облечена. Къдравата й коса с цвят на жълти есенни листа се развяваше дълга до раменете. Големите й светлозелени очи гледаха света самоуверено и подчертаваха високите скули и заострената й брадичка. Тя понечи да добави нещо, но вместо това засенчи очи и посочи към небето.

— Какво лети там от юг?

Кели вдигна поглед нагоре.

— Не мога да го различа.

— Прилича ми на стар транспортен самолет! — възкликна възбудено Мери. — Ами да, човекът ти пристига!

Кели се изпълни с огромно облекчение, сърцебиенето й се ускори.

— Сигурно е той! — извика тя. — Дърк не ме разочарова!

Децата и останалите присъстващи също вдигнаха глави и впериха погледи в странния на вид стар самолет, който летеше тромаво към тях, само на неколкостотин метра над дърветата около летището, със скорост не повече от сто и двайсет километра в час. Този самолет, наричан гальовно Тенекиената гъска именно заради тромавия си на вид полет, се считаше за най-успешния търговски въздушен лайнер за времето си.