Клайв Къслър - Възкръсналите

Пит направи три обиколки и докато след приземяването чакаше самолетът да бъде дозареден, отиде да се възхити отблизо на триплощника „Фокер“ от Първата световна война, паркиран до неговия тримоторен самолет. По време на войната фокерът е бил бичът на съюзническите въздушни служби, управляван от немските асове Рихтхофен, Вернер Фос и Херман Гьоринг. Фон Рихтхофен твърдял, че се „изкатервал“ с него като маймуна и маневрирал като дявол.

Пит разглеждаше оръдията, монтирани върху кожуха на моторите, когато един мъж в старомодни авиаторски дрехи се приближи и го заговори.

— Какво ще кажете за него?

Пит се обърна и погледна в маслиненочерните очи на тъмнокож мъж с характерните за египтянин черти на лицето. От него лъхаше известно високомерие. Беше висок и стоеше изправен точно като военен, както го оприличи Пит. Погледът му беше твърд и сякаш гледаше винаги само напред, без да го мести наляво или надясно.

Двамата мъже се огледаха един друг за миг, установявайки, че са еднакви на ръст и тегло. Най-накрая Пит отговори:

— Винаги ме изненадва фактът, че на снимки старите изтребители изглеждат малки, а като застана до тях, са толкова големи. — После посочи двете картечници, поставени зад витлото. — Доколкото разбирам, са истински.

Мъжът кимна.

— Оригинални „Спандау“, 7.92-милиметрови.

— А патронните ленти? Те са пълни.

— Само за да създават по-голяма достоверност за зрителите — отвърна тъмнокожият. — За времето си той е бил великолепна машина убиец. Приятно ми е да си възстановявам спомените. — Мъжът свали авиаторската си ръкавица, наподобяваща рицарска, и протегна ръка към Пит. — Казвам се Конгър Ранд, собственик на самолета. А вие сте пилотът на тримоторника, нали?

— Да. — Пит изпита странно чувство, че мъжът го познава. — Името ми е Дърк Пит.

— Знам. Работите в НЮМА.

— Срещали ли сме се и преди?

— Не, но имаме общи познати.

Преди Пит да отвърне нещо, Кели се провикна:

— Готови сме за последната обиколка.

Пит се обърна, за да каже на пилота на „Фокер“, че трябва да тръгва, но последният бързо се завъртя на пети и изчезна от поглед зад самолета си.

Резервоарите за гориво бяха затворени и веднага щом автоцистерната се отдалечи, на тримоторния самолет се качи последната група деца за разходка над града. Пит остави управлението на Мери, а той отиде при децата, за да разговаря с тях и да им покаже Статуята на свободата и остров Елис от височина триста метра. След това се върна в пилотската кабина и пое управлението, насочвайки самолета над река Ийст и моста Бруклин.

Поради високата температура навън Пит отвори страничния си прозорец и остави въздуха да нахлуе в кабината. Ако на борда нямаше деца, той сигурно щеше да се изкуши да мине под стария достопочтен мост, но това щеше да му коства правото да управлява самолет. Няма да е разумно, прецени трезво той.

Вниманието му бе привлечено от една сянка, която се появи малко над самолета му.

— Имаме си компания — каза Мери, чувайки как децата в пътническата кабина започнаха да викат от радостна възбуда.

Пит вдигна поглед и видя яркочервено петно на фона на синьото небе. Пилотът на червения триплан „Фокер“ му помаха от кабината си, на не повече от петдесет метра от него. Мъжът беше с кожено боне и авиаторски очила с копринена лента, която се спускаше от темето му. Старият фокер беше толкова близо, че Пит видя как зъбите на пилота проблеснаха, когато той се усмихна широко, но някак зловещо. Тъкмо се накани да му помаха в отговор, когато старият самолет рязко промени курса си и се отдалечи.

Пит го проследи с поглед. Червеният триплан извърши лупинг и неочаквано се спусна отново към тримоторния форд, насочвайки се под ъгъл откъм предната му лява страна.

— Какви ги върши този безумец? — попита Мери. — Той не бива да прави акробатични номера над града.

Въпросът й получи отговор, когато две светлини като от лазер присветнаха от дулата на двете картечници „Спандау“. За миг Мери си помисли, че това е част от изпълнение на фигура от висшия пилотаж. Но после челното стъкло се пръсна на малки парченца, а веднага след това бликна гориво и моторът пред пилотската кабина избълва кълбо дим.

Пит почувства опасността, преди да се посипе градушката от куршуми. Той мигом направи 360-градусов завой и видя, че фокерът, който продължи да лети под и вляво от него, също направи вираж и се върна за нова атака. Той затвори дроселите докрай, с надеждата да се изплъзне. Но напразно. Ако и трите му мотора бяха в изправност, Пит щеше да накара фокера и побъркания му пилот здравата да се изпотят. Максималната скорост на тримоторника беше с близо петдесет километра в час по-висока от тази на стария изтребител. Но сега, след като загуби единия си мотор, предимството в скоростта му бе отнето от ловката маневреност на фокера.