Клайв Къслър - Възкръсналите

Дим излизаше от изпускателните тръби на централния мотор и беше само въпрос на секунди, преди той да се подпали. Пит се пресегна между краката си и върна до нулево положение превключвателя за гориво, после изключи и централния мотор и видя как лопатите му спряха в хоризонтално положение.

Лицето на Мери беше зачервено от пълно объркване.

— Но той стреля в нас! — ахна от ужас тя.

— И не си прави труда да ме питаш защо — избухна Пит.

На вратата на кабината се появи Кели.

— Защо ни подмяташ така из небето? — скастри го тя гневно. — Плашиш децата. — После, като видя димящия мотор, разбитото предно стъкло и почувства нахлуващия въздух, се стресна и попита: — Какво става?

— Нападнати сме от лунатик.

— Той стреля в нас с истински куршуми — добави на висок глас Мери, прикривайки с ръка лицето си от силното въздушно течение.

— Но на борда има деца — възрази Кели.

— Той го знае много добре, но явно не го е грижа. Върви отзад и успокой децата. Накарай ги да си мислят, че това е игра, накарай ги да пеят, прави каквото и да е, само и само да ги разсейваш да не усетят опасността. — Пит обърна леко глава към Мери и й кимна окуражително. — Вземи микрофона за радиовръзка и изпрати „Мейдей“. Съобщи за положението ни на всекиго, който отговори.

— Може ли някой да помогне?

— Не и навреме.

— Тогава какво ще правиш?

Пит видя как червеният фокер направи завой за поредна атака срещу тримоторния самолет.

— Ще опазя всички живи, стига да мога.

Кели и Мери се възхитиха на непоколебимото му спокойствие и твърда решимост. Мери започна да крещи „Мейдей“ в микрофона, а Кели се втурна обратно в пътническата кабина.

Пит огледа небето, търсейки да мерне облаци, зад които да се скрие, но малкото, които плуваха в небето, се намираха на няколко километра от него и на цели шест хиляди метра над земята — с близо хиляда метра над тавана на тримоторния самолет. Нямаше облаци, зад които да се скрие, нито място, където да избяга. Старият транспортен самолет беше беззащитен като агънце, дебнато от вълк в пасбище. Защо пилотът, с когото бе разговарял преди малко, вършеше това? Съзнанието на Пит кипеше от въпроси, но прости отговори нямаше.

Той можеше да опита да приводни самолета в река Ийст. Ако го направеше, нямаше да повреди машината, нито да нарани децата и ако самолетът се задържеше на повърхността достатъчно дълго, те можеха да излязат от него невредими. Мисълта дойде бързо, но веднага бе отхвърлена. С неприбираемия си колесник вероятността за несполучливо приводняване беше голяма, а и той не можеше да е сигурен, че лудият пилот на фокера няма да обстрелва безпомощните пътници, ако не са се наранили при приводняването. Щом оня възнамеряваше да ги свали във въздуха, продължи да разсъждава Пит, каква беше гаранцията, че няма да стори същото и на вода.

Пит взе решение и обърна самолета по курс към моста Бруклин.

Червеният фокер го последва. Пит намали притока на гориво към двата работещи мотора и позволи на нападателя да се приближи. За разлика от съвременните реактивни изтребители с ракети, които можеха да свалят вражески самолет от близо два километра, асовете от Първата световна война откриваха огън едва на по-малко от стотина метра. Пит разчиташе пилотът на фокера да изчака до последната минута, преди да стреля в тримоторника.

Като в историческите дни на Западния фронт, предупрежденията на съюзническите пилоти важаха и за случая. Пит си спомни едно от тях: „Внимавай за шваба откъм слънцето“. Сега то беше точно толкова приложимо, както и тогава. Пилотът повдигна носа на фокера си почти вертикално, сякаш го овеси на витлата му, после го заби надолу в плитко пикиране извън слънчевия диск. Доближавайки се на стотина метра, той откри стрелба и се спусна към тримоторния самолет. Куршумите се забиваха в алуминиевите листи на дясното крило зад мотора. Но времето беше прекалено кратко — двете картечници избълваха огън за по-малко от две секунди, преди Пит да предприеме почти вертикално пикиране.

Самолетът заби нос към реката, следван непосредствено зад опашката от фокера, който обаче прекъсна стрелбата, за да се прицели отново. Пит продължи надолу дотогава, докато хората, разхождащи се по двата бряга, струпалите се на горната палуба пътници на увеселително корабче и на пожарникарите на борда на минаващ пожарен кораб, не помислиха, че самолетът ще се разбие във водата. Но в последната минута той върна назад лоста за управление и насочи тримоторника по курс, който щеше да го прекара право под Бруклинския мост.