Пит включи моторите и ги загледа как се тресат и вибрират в съзвучие с поредица от пукане и „кашляне“, преди цилиндрите да заработят с равномерно тупкане. Тогава той зарулира към края на пистата. Обясни на Мери начина на излитане и кацане, след което й предаде управлението, като й напомни, че управлява стар самолет с опашно колело, а не реактивен самолет.
Мери бързо схвана особеностите при управлението на седемдесет и две годишния самолет. Пит й показа как самолетът може да блокира при скорост сто километра в час, да лети без усилие с два мотора и пак да има достатъчно мощност за кацане само с един мотор.
— Струва ми се странно — надвика тя шума от тройното изпускане на изгорели газове, — като гледам открити мотори, без никакви кожуси.
— Те са направени така, че да издържат на атмосферните влияния.
— Каква е историята му?
— Построен е през 1921 от „Стаут метъл еърплейн къмпъни“ — започна Пит, — която е подразделение на „Форд мотор къмпъни“. Форд построил сто деветдесет и шест такива — първите изцяло метални самолети в Съединените щати. Този е сто петдесет и осмият от поредицата. Около осемнайсет от тях все още съществуват, а три все още летят. Този започва да лети за „Трансконтинентал еър транспорт“, която по-късно се преименува в „ТУА“. Обслужвал е линията Ню Йорк-Чикаго и е превозвал много знаменитости за времето си като Чарлс Линдбърг, Амелия Еърхарт, Глория Суансон, сър Дъглас Феърбанкс, Мери Питфорд. Франклин Рузвелт го наел, за да отиде на Конгреса на демократите в Чикаго. Всеки, който е бил „някой“ в ония дни, го е ползвал. По-удобен и приятен въздушен превоз тогава не е имало. Тримоторният форд е бил първият самолет с отделение за почивка и обслужване от стюардеса. Може и да не съзнаваш, но седиш в самолет, открил съвременната търговска авиация. Той е първият цар на небето.
— Има много интересна история.
— Когато през 1934 година е произведен „Дъглас“ DC-3, „Благонадеждното старче“, както бе прякорът му през кариерата му, е изваден от употреба. През следващите години той обслужва пътници в Мексико. Най-неочаквано, през 1942 година, се появява на филипинския остров Лузон, откъдето евакуира голяма група наши войници в Австралия. След това изчезва в мъглите на времето. По-късно се появява в Исландия като собственост на самолетен механик, който превозвал продоволствия за отдалечени ферми и градове. Аз го купих през 1987 година и го закарах във Вашингтон, където го дадох да бъде старателно реставриран.
— Какви са му техническите характеристики?
— Три мотора „Прат и Уитни“ с мощност четиристотин и петдесет конски сили — отвърна Пит. — Носи на борда си гориво, достатъчно за далечина на полета от осемстотин и осемдесет километра, при крейсерска скорост от сто и осемдесет километра в час. Ако бъде насилен, може да достигне и скорост двеста километра в час. Способен е да се издигне на височина триста трийсет и пет метра за една минута и да достигне таван от пет хиляди и двеста метра. Има разпереност от двайсет и три метра и дължина петнайсет метра. Нещо да съм пропуснал?
— Беше доста изчерпателно — отбеляза Мери.
— Той е изцяло ваш — каза Пит и вдигна ръце от приборното табло. — Това е машина, управлявана само с ръце, всяка секунда.
— Разбирам какво имате предвид — отвърна Мери и напрегна мускули, за да завърти щурвала и да задвижва огромните елерони. След няколко минути на виражи и кръгове тя се приготви за кацане.
Пит я наблюдаваше как се приземи и докосна земята с възможно най-леко тупване, преди да допре и опашното колело до асфалта.
— Много добре — похвали я той. — Направихте го като опитен професионалист на тримоторник.
— Благодаря ви, сър — засмя се тя от удоволствие.
След като тримоторният самолет беше паркиран, децата започнаха да се качват. Повечето трябваше да бъдат повдигани през вратата от доброволци в ръцете на Пит, който ги занасяше на седалките и закопчаваше предпазните колани. Като виждаше как по-сериозно увредените деца показват такава смелост и хумор, въпреки физическите им недъзи, Пит се трогна дълбоко. Кели пое цялата грижа за децата, като ги развеселяваше с шеги и се смееше заедно с тях. След излитането тя им посочваше небостъргачите на Манхатън от въздуха, докато Пит прелиташе над река Хъдсън към града.
Старият самолет беше много удобен за разглеждане на града от въздуха. Ниската скорост и големите квадратни прозорци на фюзелажа предоставяха безпрепятствен панорамен изглед. Децата седяха в старите плетени седалки с възглавници и бъбреха възбудено при вида на градските сгради, които се издигаха срещу тях.
Читать дальше