Клайв Къслър - Възкръсналите

— Какво можеш да кажеш за корпорацията „Цербер“?

— Коя точно? В света сигурно има десетки корпорации с това име.

— Тази се занимава с най-различни дейности, обхващащи петролната, минната и химическата индустрии.

— А, тази ли — сети се Макс. — Разполагаш ли с десет часа?

— Толкова много данни ли имаш за „Цербер“? — попита Пит, продължавайки да се удивлява от огромната справочна библиотека на Макс.

— Не още. Но ще се сдобия с тях, след като вляза в тяхната мрежа и в мрежите на компаниите, които въртят бизнес с тях. Тъй като техните интереси са международни, вероятно различни правителства в света имат голям брой файлове за тях.

Пит погледна Йегър с подозрение.

— Откога хакерството в корпоративните мрежи е законно?

По лицето на Йегър се изписа лукав израз.

— Веднъж подам ли команда на Макс да търси, аз изобщо не се намесвам в методите й.

Пит стана от стола си.

— Е, оставям на теб и Макс да получите отговорите.

— Ще трябва да се потрудя за тях.

Пит се обърна и погледна Макс.

— До скоро виждане, Макс. Зашеметяваща си в този тоалет.

— Благодаря ви, господин Пит. Харесвате ми. Жалко, че нашите електрически вериги не могат да се интегрират.

Пит се приближи и протегна ръка към нея. Ръката му се вряза в изображението.

— Човек никога не знае, Макс. Някой ден Хирам може да те направи от плът.

— Надявам се, господин Пит — отвърна Макс със сипкав глас. — Много се надявам.

Старият самолетен хангар, строен през хиляда деветстотин и трийсетте години за отдавна отменена въздушна линия, заемаше единия ъгъл на международното летище „Роналд Рейгън“. Стените и покривът от гофрирана ламарина бяха покрити с оранжево-кафява ръжда. Няколкото прозореца бяха заковани с дъски, а вратата на някогашната канцелария беше очукана от атмосферното влияние и боята й беше избеляла и олющена. Постройката със заоблен покрив се намираше в края на черен път за поддръжка на летището, недалече от будка на пазач.

Пит паркира служебния джип в плевелите до хангара и се спря на входната врата. Вдигна поглед към камерата за наблюдение, монтирана на върха на дървен стълб от другата страна на пътя и видя, че тя беше спряла да се върти и се бе обърнала право към него. Тогава той натисна поредица от цифри, изчака да чуе няколко прещраквания вътре в хангара и натисна медната брава. Старата врата се отвори безшумно. Вътрешността беше тъмна, като се изключеха няколкото тавански прозореца над горния апартамент. Той запали осветлението.

Внезапният ефект беше поразителен. Благодарение на силните горни лампи, белите стени и епоксидния под под трите реда красиво реставрирани класически автомобили се разкриха с цялото си великолепие. Отличавайки се от останалите, но не по-малко ослепителен, в края на единия ред се виждаше „Форд“ от 1936 година с форсиран двигател. От едната страна на хангара бяха разположени един немски изтребител от Втората световна война и един тримоторен транспортен самолет от 1929 година. Зад тях имаше един железопътен вагон „Пулман“, странна на вид лодка върху гумен сал и вана за къпане с монтиран в единия й край извънбордов мотор.

Колекцията от самодвижещи се механични произведения на изкуството представяше събитията в живота на Пит. Те бяха реликви от неговата лична история. Той се грижеше за тях, поддържаше ги и ги показваше само на най-близки приятели. Никой, който шофирайки по магистралата минеше покрай летището и хвърлеше поглед към изоставения на вид хангар, не би предположил какви невероятни, секващи дъха артефакти имаше в него.

Пит затвори и заключи вратата. После, както след всяко завръщане у дома след експедиция, направи обиколка на колекцията си. Няколкото дъждовни бури през последния месец я бяха предпазили от напрашаване. Утре, каза си той, ще забърша с мек парцал блестящите боядисани повърхности и ще отстраня тънкия слой прах, който все пак беше проникнал в хангара по време на отсъствието му. Като приключи инспекцията си, той се качи по старата метална вита стълба в апартамента си, издаден от стената над част от пода, в дъното на хангара.

Вътре апартаментът беше също така уникален, както и колекцията му от различни видове возила. Там можеха да се видят всякакви морски антики. Никой уважаващ себе си архитект по вътрешно обзавеждане не би стъпил в такова място, особено онзи, който няма слабост към претрупаността. Жилищната площ от 101 квадратни метра, която включваше всекидневна, баня, кухня и спалня, беше задръстена от вещи, взети от стари потънали или бракувани кораби. Тук имаше голям щурвал с дървени ръкохватки от стар клипер, стойка за компас от стар ориенталски трампов параход, корабни камбани, медни и месингови водолазни шлемове. Обзавеждането се състоеше от различни антични мебели от кораби, кръстосвали моретата през деветнайсетия век. В стъклени витрини върху ниски поставки имаше макети на кораби, на стените висяха картини от известния маринист Ричард Деросет.