Клайв Къслър - Възкръсналите

Капитан Малкълм Невинс, корабоводителят на контейнеровоза „Ърл ъв Уотълсфийлд“ на „Колинс и уест шипинг лайнс“, седеше на въртящ се стол, подпрял крака върху ръба на командния пулт и наблюдаваше екрана на радара. Само допреди десетина минути имаше визуален контакт с горящия кораб, но после щормът го заличи с феноменална бързина и придружаващият го потоп направи наблюдението невъзможно. С вид на заучено безразличие той извади от джоба на панталона си платинена табакера, издърпа цигара „Дънхил“ и я пъхна между устните си, после запали скъпата цигара със стара издраскана и вдлъбната на места запалка „Зипо“, която имаше още от службата си в Кралските военноморски сили по време на войната във Фолкландските острови.

Руменото лице на Невинс, обикновено весело и набръчкано, сега бе опънато от концентрация; бистрите му сиви очи бяха присвити и изпълнени с тревога. Той се запита на какъв ли ад щеше да се натъкне. Радиосъобщенията от американския научноизследователски кораб звучаха зловещо със сведенията си за над две хиляди души, опитващи да се спасят от обгърнатия в пламъци туристически кораб. За всичките си трийсет години по море той не можеше да си спомни за бедствие с такива размери.

— Ето ги! — извика той на първия си помощник Артър Торндайк, сочейки вдясно напред през ветроотбойника на мостика.

Завесата от дъжд се раздели за миг като дръпнато перде и разкри горящия кораб, обгърнат от дим и пара.

— Машини на малък ход! — изкомандва той.

— Слушам, сър.

— В готовност ли са екипажите на спасителните лодки? — попита Невинс.

— Екипажите на спасителните лодки са готови за спускане — докладва Торндайк. — Трябва да призная, че не им завиждам за плаването по море с близо четириметрови вълни.

— Ще спрем възможно най-близо, за да им спестим време и разстояние между корабите. — Той взе бинокъл и огледа водата около лайнера. — Не виждам нито някой да плува, нито спасителни лодки.

Торндайк кимна към овъглените останки на спасителните лодки на кораба.

— Никой не е могъл да напусне кораба с тях.

Невинс настръхна от картината, която нарисува съзнанието му — горящ негоден кораб, превозващ хиляди мъртъвци.

— Сигурно смъртта им е била мъчителна — отбеляза той мрачно.

— Не виждам американския изследователски съд.

Невинс веднага схвана положението.

— Заобиколи от другата страна. Той сигурно е откъм подветрения му борд.

„Ърл ъв Уотълсфийлд“ се движеше неотклонно през хаотичните води, сякаш не обръщаше внимание на злокобните заплахи на морето и на опитите на природните стихии да го сломят. С тегло 68 000 тона, той беше дълъг колкото цяла градска пресечка, а на палубите му на височина няколко етажа бяха натрупани едни върху други големи сандъци с товар. В продължение на десет години корабът беше преплавал всеки океан в света при всякакви атмосферни условия, без да изгуби нито един контейнер или човешки живот. Той се смяташе за кораб с късмет, особено от страна на собствениците му, които бяха извлекли милиони лири стерлинги от надеждната му служба.

След този ден и той щеше да се прослави като „Карпатия“, корабът, спасил оцелелите от „Титаник“.

Вятърът достигаше силата на буря, а вълните станаха по-стръмни, но те малко влияеха на огромния контейнеровоз. Невинс не хранеше големи надежди да спаси някои от пътниците или екипажа. Онези, които са избегнали смъртта си от пожара, разсъждаваше той наум, са скочили зад борда и положително вече са се удавили във вихрещите се води. Докато „Ърл ъв Уотълсфийлд“ бавно заобикаляше високия скосен нос, Невинс съгледа изпъкналите, боядисани в зелено букви на името „Емърълд долфин“. Отчаяние го обзе, като си спомни, че беше видял красивия туристически кораб да напуска пристанището на Сидни. После изведнъж се смая от неочаквания спектакъл, разиграващ се пред погледа му.

„Дийп инкаунтър“ се движеше тромаво по водата, отразяваща оранжеви пламъци, корпусът му беше затънал до планширите, палубите бяха претъпкани с човешки фигури. На не повече от двайсетина метра зад кърмата му се издигаха и спускаха по вълните две лодки, също препълнени с хора. Корабът сякаш всеки момент щеше да се гмурне под водата.

— Мили боже! — смънка Торндайк. — Той като че ли потъва!

Радистът надникна от радиорубката.

— Сър, имам обаждане от американския кораб.

— Пусни го през високоговорителя.

След секунди от усилвателите прогърмя глас.

— До капитана и екипажа на контейнеровоза. Радваме се да ви видим.