Клайв Къслър - Възкръсналите

— Знаеш ли дали някой горе на лайнера има радио? — обърна се Пит към Макферин.

— Всички офицери носят портативни радиоприемници.

— На каква честота са?

— На двайсет и две.

Пит доближи своя радиоприемник до устата си и го покри с предната половина на якето си, за да намали засилващия се вой на вятъра.

— „Емърълд долфин“, тук „Дийп инкаунтър“. Има ли офицер на борда, който може да ме чуе? Край. — Той повтори съобщението три пъти през силни смущения, докато най-накрая в отговор се чу глас — женски глас.

— Чувам ви, „Дийп инкаунтър“, не добре, но достатъчно, за да ви разбирам.

— Жена се обади — каза Пит, поглеждайки Макферин.

— Прозвуча ми като гласа на Амелия Мей, нашата главна домакин-касиерка.

— Огънят причинява смущения. Едва я чувам.

— Попитай я колко хора са на форпика — каза му Бърч.

— С Амелия Мей ли разговарям? — попита Пит.

— Да. Откъде знаете името ми?

— Вашият втори помощник-капитан е до мене.

— Чарлс Макферин? — възкликна тя. — Слава богу. Помислих, че Чарли е загинал в пламъците.

— Може ли да кажете броя на пътниците и екипажа, останали на борда ви?

— Най-смелото ми предположение е четиристотин и петдесет души екипаж и около шейсет пътника.

Бърч вдигна поглед, изпълнен с ужас, към носа на лайнера.

— Няма начин да ги вземем на борда — повтори той, поклащайки тъжно глава.

— Както и да го погледнеш — каза Пит, — няма печеливша ситуация. Вятърът и морето се надигат със заплашителна скорост. Лодките ни не могат да ги вземат, а за тях пък ще е самоубийство да скочат във водата в опит да ни стигнат с плуване.

Бърч кимна в знак на съгласие.

— Единствената ни надежда е британският контейнеровоз да пристигне тук до половин час. След това оставаме в ръцете на Бога.

— Мадам Мей — заговори отново Пит, — моля, слушайте ме внимателно. Нашият кораб е натоварен далече над капацитета си. Поради това ние също сме застрашени от потъване. Трябва да останете там, докато бурята утихне или пристигне спасителен кораб. Разбрахте ли ме?

— Да, разбрах — отекна гласът. — Вятърът издухва огънят към нас и горещината е непоносима.

— Няма да е за дълго — предупреди я Пит. — „Долфин“ се завърта и ще започне да дрейфува напречно срещу вятъра и водното течение. Огънят и димът ще се приближат и ще забълват откъм десния ви борд.

Настъпи мълчание, после Амелия заяви категорично:

— Предполагам. Ще трябва да удържим положението.

Пит погледна нагоре и присви очи от водните пръски, които хвърляше вятърът.

— Вие сте много безстрашна жена. Надявам се да се запознаем, когато всичко това свърши. Вечерята е от мен.

— Може би… — Тя замълча за миг, преди да продължи: — Но първо трябва да ми кажете името си.

— Казвам се Дърк Пит.

— Лесно се запомня. Това ми харесва. Край на връзката.

Макферин се усмихна уморено.

— Тя е прелестно създание, Пит. И е много независима по отношение на мъжете.

Пит му се усмихна също.

— Едва ли бих искал да е обратното.

Дъждът заваля във вид на блестяща плътна стена — не постепенно, а като из ведро. Но „Емърълд долфин“ продължаваше да гори. Забивайки се в нажежените бордове, дъждовните капки хвърляха червени отблясъци и бързо обгърнаха горящия кораб в огромен облак пара.

— Приближи се бавно и предпазливо на шейсет метра от корпуса му — нареди Бърч на кърмчията. Безпокоеше го силното клатене на кораба му от разбиващите се в него все по-високи вълни. Още повече се разтревожи, когато главният механик Хаус му докладва:

— Старчето едва издържа на водните удари тук долу. Течовете се увеличават застрашително. Не мога да гарантирам още колко време помпите ще удържат положението, дори със спомагателните.

— Вече сме под корпуса на туристическия кораб — отвърна Бърч. — Надявам се огромната му маса да ни защити от щорма.

— И най-малката стъпка в тази насока ще ни е от помощ.

— Направи всичко по силите си.

— Не е толкова лесно — изръмжа Хаус. — Особено когато трябва да прекрачваш тела, натъпкани като сардели.

Бърч се обърна към Пит, който се вглеждаше през бинокъл в мокрия сумрак.

— Някаква следа от контейнеровоза или австралийската фрегата?

— Силният дъжд намалява видимостта почти до минимум, но радиолокаторът показва, че контейнеровозът се е приближил на около хиляда метра.

Бърч извади от джоба си стара носна кърпа и избърса влагата от челото и врата си.

— Надявам се капитанът да е добър мореплавател, защото ще трябва да вложи целия се опит, който е натрупал.