Клайв Къслър - Възкръсналите

— Много съм благодарна на вас и на екипажа ви и най-вече на мъжа, който се гмурна и ме спаси от удавяне.

— Не знам кой е бил — каза симпатичната жена с рижа коса и кафяви очи.

— Не мога ли да остана на борда на този кораб? — попита Кели.

— Мисля, че не. Корабът поема вода и е съмнително, че ще се задържим на повърхността при тази буря — каза тя и помогна на Кели да се изправи на крака. — Побързайте, иначе ще изпуснете спасителната лодка.

Жената излезе от склада, за да поведе другите пътници към горната палуба, откъдето щяха да се качат на спасителните лодки на английския кораб. Останала сама, Кели се спря скована на място, чувствайки болки в гърба си от седенето върху твърдия под. Тъкмо понечи да прекрачи прага, и един едър мъж й препречи пътя. Тя се поколеба, вдигна поглед и видя пред себе си ледените черти на червенокосия, който се беше боричкал с баща й на борда на туристическия кораб. Мъжът пристъпи навътре в склада и бавно затвори вратата.

— Какво искате? — прошепна Кели, изпълнена със страх.

— Куфарчето на баща ви — отговори дълбок, тих глас. — Нищо няма да ви сторя, ако ми го дадете. В противен случай ще се наложи да ви убия.

Кели го погледна в студените, бездушни черни очи. Видя и нещо друго — мъжът щеше да я убие, дори и да му дадеше куфарчето.

— Искате документацията на баща ми? И какво ще правите с нея?

Мъжът сви рамене.

— Аз съм само наемник. Задачата ми е да доставя куфарчето и съдържанието му, нищо повече.

— На кого да доставите…?

— Това не ви засяга. — В гласа на мъжа вече се прокрадваше нетърпеливост.

— Ще ме застреляте ли? — попита Кели, опитвайки се отчаяно да печели възможно повече секунди за живота си.

— Не използвам пистолети, нито ножове. — Той вдигна ръцете си, огромни и мазолести, и се захили. — Само те двете са ми нужни.

Тя почувства, че я обзема паника и понечи да отстъпи назад, но мъжът пристъпи към нея и разпъна докрай устните си в злобна усмивка, разкриваща бели зъби под рижите мустаци. В очите му проблясваха самодоволни пламъчета като на животно, заловило в лапите си безпомощната си плячка. Паниката й премина в ужас, сърцето й заби силно, дишането й се затрудни. Краката й се подкосиха, дългата й коса падаше на кичури върху лицето й, по което неволно потекоха сълзи.

Той изпъна ръце напред и с ръце като клещи я сграбчи. Тя изпищя — висок пронизителен писък, който отекна в малкото помещение със стоманени напречни прегради. Отскубна се от хватката му и се завъртя на пети. Той като че ли нарочно я пусна, за да си поиграе с нея като котка с мишка, преди да прегризе врата й. Неспособна да се съпротивлява, Кели почувства, че й прималява, свлече се на пода в единия ъгъл и затрепери неудържимо.

Можеше само да го гледа с огромните си блестящи сини очи как пристъпва бавно към нея. Той се наведе, пъхна ръце под мишниците й и я повдигна без никакво усилие. Студеното му убийствено изражение се замени с похотливо злорадство. Като в забавен каданс мъжът притисна устни в нейните. Тя отвори широко очи и се опита да извика отново, но се чу само приглушено хълцане. Той я отдалечи от себе си и се захили в лицето й.

— Да — гласът му беше твърд и бездушен, — пискай, колкото си искаш. Няма кой да те чуе в тази буря. А и ми харесва, когато жените пищят. Много е възбуждащо.

Той я повдигна отново с лекота, сякаш повдигаше кукла, напълнена с пяна. После я притисна в напречната преграда и ръцете му заопипваха тялото й — жестоко, грубо, наранявайки кожата й. Стъписана от ужас, Кели се отпусна и проплака с типичен женски вик:

— Моля ви, причинявате ми болка.

Огромните му ръце се повдигнаха и впиха около врата й.

— Нали ти обещах — каза той с безчувствен като лед глас, — че смъртта ще бъде бърза и безболезнена.

Той започна да стиска врата й и черен облак замъгли очите й.

— Недейте, моля ви — едва чуто и дрезгаво проплака тя.

— Сладки сънища, душичке.

В този момент глас зад него каза:

— Още много може да се желае от техниката ти за ухажване на жени.

Червенокосият пусна Кели и бързо, като котка, се завъртя на пети. Фигурата в сянка стоеше на вратата, подпряла нехайно едната ръка върху дръжката, лицето му беше тъмно и очертано като силует на фона на светлината, идваща от коридора зад него. Убиецът чевръсто зае войнствена поза, като изхвърли ръце нагоре и изпъна крак към нашественика.

Пит беше чул писъци и незабелязан от Кели и убиеца, беше отворил безшумно вратата, оставайки на място за секунди да наблюдава и преценява ситуацията, за да измисли тактика на действие. Нямаше време да отива да вика помощ. Жената щеше да е мъртва, преди някой да е дошъл. Той веднага разбра, че мъжът е опасен и опитен убиец. Мъже като него обикновено имаха определена причина да убиват хладнокръвно беззащитна жена. Пит се напрегна в очакване на нападението, за което беше сигурен, че ще последва.