Клайв Къслър - Възкръсналите

— При тези обстоятелства старият морски вълк ще даде гласност на случилото се до последната дума.

— А как смяташ да обясниш на властите за трупа, който лежи долу?

— Мога да кажа само онова, което знам — отвърна Пит.

— Жалко, че жената я няма, за да свидетелства.

— Не мога да повярвам, че я изпуснах по време на евакуацията.

— Всъщност проблемът ти е разрешен — усмихна се лукаво Бърч.

Пит го изгледа продължително.

— Разрешен?

— Аз обичам да управлявам спретнат и чист кораб — поясни Бърч. — Затова със собствените си ръце изхвърлих зад борда твоето приятелче. Пратих го при другите клетници от „Емърълд долфин“, които загинаха по време на трагедията. Колкото до мен, въпросът е приключен.

— Ти си върхът, шкипер — рече Пит с весели пламъчета в очите. — Не ме интересува какво говорят за тебе.

С разтревожен вид радистът излезе от радиорубката.

— Сър, пристигна съобщение от капитан Харлоу от австралийската ракетна фрегата. Ако искате да напуснете мястото, той щял да нареди да бъдат извадени труповете и корабът му щял да остане до туристическия лайнер, за да изчака идването на влекачи, които да го закарат до пристанище.

— Потвърди и предай на капитана и екипажа най-дълбоката ми признателност за навременната им помощ.

Минута по-късно радистът се върна.

— Капитан Харлоу ви пожелава добър път и спокойни води.

— Мисля си, че това ще е първата в морската история военна фрегата, взела на борда си петстотин цивилни пътника — отбеляза Пит.

— Да — отвърна Бърч, като се обърна и погледна догарящия Левиатан.

Поройният дъжд почти с нищо не допринесе за угасяването на пожара. Пламъци продължаваха да просветват, дим се виеше към небето. Освен малък сектор от носовата част целият кораб беше почернял и обгорял. Стоманените листове бяха изкорубени, надстройката представляваше нещо като лабиринт от овъглени, усукани и изкривени рамкови конструкции. Не беше останало нищо органично. Всичко, което можеше да гори, се беше превърнало в грозни купчини пепел. Архитектите и строителите на кораба се бяха клели, че него пожар не го лови. Те обаче изобщо не бяха включили в сметките си динамичната горещина, която се бе раздухала като огнена буря, способна да разтопи метал.

— Още една от големите загадки на морето — рече Пит с глух глас.

— С всяка изминала година пожарите на кораби зачестяват тревожно в цял свят — заговори Бърч като лектор. — Но досега не бях чувал за по-тайнствен пожар от този на борда на „Емърълд долфин“. Пожар на такъв огромен кораб не може да се разрази толкова бързо.

— Помощник-капитан Макферин каза, че се разпространил с такава бързина, тъй като системите за предупреждение и контрол върху пожара не се били задействали.

— Мислиш ли, че може да е нечия коварна постъпка?

Пит посочи с брадичка тлеещия изкормен корпус.

— Противоречи на всякаква логика обяснението, че е било поредица от злополучно стечение на обстоятелства.

— Капитане — прекъсна ги отново радистът, — капитан Невинс от „Ърл ъв Уотълсфийлд“ иска да говори с вас.

— Включи го през високоговорителя.

— Готово, капитане.

— Капитан Бърч слуша.

— Тук капитан Невинс. Вижте, момчета, ако смятате да потеглите към Уелингтън, за мен ще е огромно удоволствие да ви придружа, тъй като то е най-близкото главно пристанище, където могат да се разтоварят корабокрушенците.

— Много мило от ваша страна, капитане — отвърна Бърч. — Приемам предложението. Ние тъкмо поемахме курс към Уелингтън. Надявам се да не ви забавим прекалено.

— Не е желателно героите и героините на деня да потънат по пътя.

— Помпите ни вече смогват да изпомпват водата. Ако не ни връхлети силен тайфун, ще стигнем в Уелингтън благополучно.

— Щом потеглите, ние ще ви следваме.

— Как се справихте с хиляда и осемстотинте души на борда? — попита Пит.

— Повечето заеха празните ни трюмове. Останалите са пръснати из целия кораб, като някои от тях се настаниха в полупразни контейнери. Имаме достатъчно храна за едно свястно хранене. След това всеки, включително екипажът ми и аз, ще минем на строга диета до Уелингтън. — Невинс замълча за миг. — А, и още нещо. Ако ви е възможно, минете между моя кораб и австралийската фрегата, искаме да ви изпратим.

По лицето на Бърч се изписа смущение.

— Да ни изпратите?

— Може би искат да ни помахат за довиждане по хавайски и да развеят знаменца — засмя се Пит.

Бърч вдигна слушалката на корабния телефон.