Клайв Къслър - Възкръсналите

С рязко въртеливо движение той отскочи назад от вратата, когато кракът на убиеца разсече въздуха. Замисленият удар мина на косъм от главата му и улучи рамката на вратата. Кост на глезен изпука силно.

Всеки друг мъж щеше да се превие от болка. Но не и този здравеняк само от мускули и трениран да пренебрегва болката. Убиецът огледа коридора в двете посоки, за да се увери, че Пит е сам, после пристъпи напред с ритмичните движения на бойните изкуства. В следващия миг скочи към жертвата си, срязвайки въздуха с ръце като брадви.

Пит стоеше като вцепенен, преструвайки се на изплашен до безкрайност. После се просна на палубата и се търкулна към нападателя си, чиято инерция наруши равновесието му. Той се спъна в тялото на Пит и се строполи като чувал с картофи на пода. Пит се озова върху червенокосия убиец като мълния. Използвайки всеки грам от тялото си, той притисна мъжа върху пода, забивайки коляно в незащитения му гръб и притискайки силно длани в ушите му.

Тъпанчетата на мъжа се пръснаха така, сякаш някой прободе главата му с пикел. Той нададе неистов рев и конвулсивно се изви на едната си страна, като в същото време изрита Пит в затворената врата. Пит се смая от животинската сила на мъжа и привидния му имунитет срещу болка. Полулегнал, той изпъна и двата си крака, целейки се не в слабините, а в счупения глезен на убиеца.

Този път не последва вик, само ръмжене и съскане през стиснати зъби. Лицето се изкриви в противна гримаса, очите заблестяха от ярост. Този път противникът му почувства болка, истинска болка. Въпреки това обаче продължи да се държи агресивно и пристъпи към Пит, влачейки ранения си крак. Променяйки стратегията си, той събра нови сили за следващия си удар.

На Пит не му беше нужно сивото вещество на магьосник, за да разбере, че не може да се мери с отлично обучения убиец, чието тяло можеше да се оприличи на тежест за разрушаване на сгради. Пит отстъпи назад, съзнавайки, че единственото му предимство са по-бързите движения на краката, тъй като противникът му можеше да използва само единия си крак, така че силен ритник в главата му едва ли щеше да последва.

Пит никога не бе посещавал курсове по бойни изкуства. Беше тренирал бокс по време на следването си във Военновъздушната академия, но победите обикновено се равняваха на загубите му. Беше изучил тактиката на обикновеното сбиване, след като бе оцелявал след не един кръчмарски побой. Урок първи, който бе научил отрано, беше: никога не нападай с юмруци, бий се с ума си и с всеки предмет, който можеш да хвърлиш, блъснеш или размахаш срещу нападателя си — бутилка, стол или каквото друго ти попадне под ръка. Степента на оцеляване без наранявания е много по-висока сред онези, които нападат.

Изведнъж Кели се появи на вратата зад убиеца, притискайки коженото куфарче — то сякаш бе сраснало с гърдите й. Червенокосият екзекутор бе толкова съсредоточен в Пит, че не усети присъствието й.

Пит мигом схвана удобния случай.

— Бягай! — извика й той. — Излез на палубата по стълбите!

Убиецът се закова на място; не беше сигурен дали Пит не използва стария изтъркан блъф. Но той беше професионалист, който изучаваше внимателно жертвите си. Забелязвайки лекото отместване на очите на Пит, той се завъртя и видя как Кели се затича към стълбите, водещи към откритата работна палуба. Вниманието му отново се съсредоточи върху главната цел и той се втурна след Кели, като накуцваше и се преборваше с болката от счупения му глезен.

Точно на такъв ход беше разчитал Пит.

Сега беше негов ред да напада. Той се затича след убиеца и се метна върху гърба му. Това беше груб похват във футболната игра, при който Пит използва комбинирания устрем на двете тела, събори бягащия в гръб и се стовари с цялата си тежест върху него, като същевременно удари лицето и главата му в палубата.

Пит чу болезнения глух удар на главата на нападателя си, когато тя се удари в покритата с тънък стоманен лист палуба, последван от звук на счупена кост, и почувства тялото му да се отпуска. Ако не му се е пукнал черепът, поне е получил сътресение, помисли си той. За момент остана легнал върху мъжа, за да си поеме дъх и изчака сърцето му да се успокои. После премигна от солените струйки пот, които напълниха очите му, и избърса лицето си с ръкава на якето.

Едва тогава забеляза, че главата на убиеца е извита в неестествено положение и отворените му очи бяха безвзорни.

Пит се пресегна и притисна пръсти отстрани във врата му. Не усети пулс. Убиецът беше мъртъв. Вероятно е ударил главата си под такъв ъгъл, че е счупил врата си, заключи той мислено. Седна на пода, облегна се на затворената врата на складовото помещение и започна да разсъждава върху ситуацията. В нея нямаше нищо логично. Единственото сигурно нещо в нея беше случайното му натъкване на сцена с опит за убийство на жена, която бе спасил от удавяне. Сега седеше тук и гледаше напълно непознатия мъж, когото също случайно бе убил. Вгледа се в невиждащите очи и промърмори под носа си: