Клайв Къслър - Възкръсналите

— Чийф, готов ли си за потегляне?

— В състояние съм да вдигна осем възела, не повече — отвърна Хаус. — Малко по-висока скорост, и ще протечем като ръждясала кофа.

— Добре, осем възела.

На корабния екипаж и учените от НЮМА, изтощени и преуморени от дванайсетчасовите непрекъснати физически и душевни усилия, им беше трудно дори да стоят на краката си — но те стояха, прави и горди — когато Пит ги строи в редица на работната палуба. В единия край се подреди корабният екипаж, а в другия — научните работници. Никой не липсваше. Бърч беше настоял да присъства и цялата машинна команда. Главният механик Хаус изропта, че трябва да остави помпите без надзор, но капитанът се наложи. Единствено кърмчията остана сам в лоцманската кабина, за да преведе кораба между „Ърл ъв Уотълсфийлд“ и австралийската военна фрегата, отстоящи един от друг на не повече от двеста метра.

Малкият научноизследователски кораб изглеждаше като джудже между двата огромни в сравнение с него кораба. Но той плаваше гордо, с плющящо на радарната мачта знаменце на НЮМА и с плавно развяващото се на флагщока голямо национално знаме.

Застанали един до друг, Пит и Бърч вдигнаха погледи и с изненада видяха екипажа на фрегатата, строен като за военен парад. После изведнъж, когато „Дийп инкаунтър“ навлезе във водата между двата кораба, притихналият тропически въздух бе раздран от въздушните свирки и радостните възгласи на повече от две хиляди корабокрушенци, които се бяха струпали край леерните ограждения на контейнеровоза и фрегатата. Врявата отекна над водата. Мъже, жени и деца размахваха силно ръце и викаха думи, които отлитаха неразбрани от шумотевицата. Късчета от вестници и списания бяха изхвърляни във въздуха като конфети. Едва в този момент всеки на борда на „Дийп инкаунтър“ осъзна напълно резултата от своя славен подвиг.

Те бяха направили нещо много повече от това да спасят две хиляди души — бяха доказали, че са готови да жертват живота си, за да спасят друг живот. Нескрити сълзи се стичаха по лицата на всички.

Дълго след това на мъжете и жените от научноизследователския кораб щеше да им е трудно да опишат този момент. Бяха прекалено развълнувани, за да го възприемат. Дори огромните им усилия по спасяването на хора им се струваха като кошмар от далечно минало. Те може би никога нямаше да го забравят, но и никога нямаше да могат да го разкажат с прости думи.

После, като един, всяка глава се обърна за последен път към печалната гледка на онова, което само допреди двайсет и четири часа беше един от най-красивите кораби, спуснати някога на вода. Пит също гледаше натам. Никой моряк не обичаше да вижда как умира един кораб. И той не можеше да не се запита кой е отговорен за тази безумна постъпка. И какъв ли мотив е имал?

— Какво ще ми струва да узная мислите ти? — попита го Бърч.

Пит се обърна към него с безизразно лице.

— Мислите ми?

— Залагам молитвената броеница на баба ми, че любопитството те разяжда живо отвътре.

— Не те разбирам.

— Същият въпрос се върти в ума на всекиго — поясни Бърч. — Какъв ли мотив би имал един смахнат човек, за да убие две хиляди и петстотин беззащитни мъже, жени и деца? Още щом бъде закаран на буксир до пристанището на Сидни, цяла армия следователи от морската му застрахователна компания ще се разрови из пепелта и ще намери отговора.

— Едва ли ще намерят много нещо за разравяне.

— Не ги подценявай — каза Бърч. — Ония момчета са добри. Ако някой е в състояние да разкрие причината, то това са те.

Пит се обърна и усмихнат отговори:

— Надявам се да си прав, шкипер. Аз само мога да се радвам, че това не тежи на плещите ми.

До края на седмицата обаче щеше да се окаже, че Пит греши. На него и през ума не му минаваше, че онзи, който щеше да бъде натоварен с разкриването на загадката, щеше да е самият той.

Пръв пристигна при „Емърълд долфин“ влекачът „Одейшъс“ на офшорната компания „Куест марин“. Дълъг петдесет и осем метра и широк осемнайсет метра, той беше един от най-големите влекачи в света. Двата му дизелови двигателя „Хънеуел“ произвеждаха обща мощност от 9 800 конски сили. Тъй като имаше предимството, че беше базиран в Уелингтън — най-близкото пристанище, той изпревари другите два големи влекача от Бризбейн.

Корабоводителят му го бе експлоатирал яко, като неспирно насъскване на хрътка след заек, насочвайки го към координатите, предоставени му от австралийския ракетен крайцер. Той бе пазил радиомълчание по време на препускането си по Южния Тихи океан — рутинна тактика между капитаните на влекачи, поели към един и същ аварирал кораб, тъй като победителят получаваше открита полица от Лойдс за спасителната операция и 25 процента от стойността на пострадалия кораб.