Клайв Къслър - Възкръсналите

Когато капитан Бърч насочи кораба си покрай кърмата на гигантския лайнер в посока към носовата му част, всеки на борда на „Дийп инкаунтър“ — бивши пътници и екипаж от бедстващия кораб, струпани на откритите палуби, мъжете и жените, които трескаво си вършеха работата — преустанови онова, с което се бе захванал и впери поглед в гледката на разруха, изпълнен със смесица от покруса и изумление.

Кълбото от бушуващи пламъци, в което се бе превърнал корабът, се смали до гаснещ огън в пещ. Яростният пожар, след като бе нападнал и погълнал всеки запалителен предмет или материя, вече нямаше какво повече да унищожава. Разтопените корпуси от стъклено влакно на спасителните лодки висяха в уродливо изкривени и неузнаваеми форми. Големите кръгли палуби бяха оклюмали периферии около корпуса като разлагащи се криле на мъртъв лешояд. Високата наблюдателна площадка и почти целият мостик се бяха срутили толкова дълбоко в корпуса, че не се виждаха — сякаш бяха пропаднали в бездънна пропаст. Повечето от разтопените стъкла се бяха вече охладили и втвърдили в неестествени конфигурации.

Погълната от разрухата, цялата кръгла надстройка се бе огънала навътре под огромно, бълващо на талази покривало от дим. Изведнъж нови пламъци изскочиха през отворите в корпуса — те бяха в резултат на взривове дълбоко в утробата на кораба. „Емърълд долфин“ потрепери като огромен смъртоносно ранен звяр. Но корабът отказваше да умре и да се плъзне под вълните. Той упорито дрейфуваше по водната повърхност, която с всяка изминала минута ставаше все по-сива и противна. Скоро от него нямаше да остане нищо, освен изкормен корпус. Никога повече нямаше да бъде огласяван от стъпките, разговорите и смеха на радостни и възбудени пътници. Никога повече нямаше да навлиза в екзотичните пристанища на света като горд кораб, преплавал не едно и две морета. Ако се задържеше на повърхността след угасването на пламъците и листовете на обшивката не се изкорубеха от силната горещина, той щеше да бъде закаран на буксир до крайното му пристанище, в чието корабно гробище щеше да бъде нарязан за вторични суровини.

Пит гледаше с дълбока тъга как славният кораб се превръща в руина. Чувстваше топлината от пламъците, вихрещи се над водата. Запита се защо трябва да умират такива красиви плавателни съдове, защо някои кръстосват океани в продължение на трийсет години без никакви произшествия, преди да бъдат бракувани, а други, още на първото си плаване, като „Титаник“ или „Емърълд долфин“, са сполетени от зла участ. Има кораби с късмет и кораби, които отплават в забвение.

Той стоеше надвесен над перилото, погълнат от мисли, когато Макферин се приближи и застана до него. Вторият помощник-капитан на туристическия кораб наблюдаваше със странно мълчание как „Дийп инкаунтър“ минава бавно покрай зловещата драма. А в килватера му го следваха претоварените спасителни лодки.

— Как са ръцете ти? — попита го със загриженост Пит.

Макферин ги вдигна и показа превръзките си, които приличаха на бели боксьорски ръкавици. Лицето му с обгорена и зачервена на места кожа, беше намазано с антисептичен лосион и имаше вид на противна карнавална маска.

— Там е работата, че трудно ползвам тоалетната.

— Представям си — усмихна се Пит.

Макферин, който беше на ръба да се разплаче от ярост, гледаше като в транс призрачната гробница.

— Това не биваше да се случва — каза той с треперещ от вълнение глас.

— Какво според теб го причини?

Макферин извърна лице от тлеещите, обезобразени корабни останки. Лицето му се втвърди от гняв.

— Не беше божа работа, уверявам те.

— Намекваш за терористичен акт ли? — попита изненадан Пит.

— Лично аз нямам никакво съмнение. Огънят се разпространи прекалено бързо, за да е случайност. Никоя от автоматичните противопожарни системи не се включи. А когато опитахме да ги включим ръчно, те не реагираха.

— Това, което ме озадачава, е защо капитанът ви не е успял да изпрати сигнал за бедствие. Ние потеглихме към вас едва когато видяхме сиянието от пламъците на хоризонта. Нашите радиозапитвания относно положението ви останаха без отговор.

— Старши помощник-капитана Шефийлд! — изплю ядно името Макферин. — Той не беше в състояние да дава команди. Когато разбрах, че не е изпратен никакъв сигнал, веднага опитах да се свържа с радиорубката, но беше станало много късно. Огънят вече беше допълзял до нея и радистът беше побягнал.

Пит посочи към издигащия се под висок ъгъл нос на туристическия кораб.