Клайв Къслър - Възкръсналите

— Глупачка такава! — кресна й той. — Пусни това нещо.

— Не мога — ненадейно процеди тя през зъби с такава решителност, че го изненада. — А и няма да го пусна!

Облекчен, че жената не е пред прага на смъртта, той не й възрази, а я хвана за презрамката на блузата и започна да я тегли към „Дийп инкаунтър“. Когато стигна до корпуса, няколко чифта ръце се протегнаха, хванаха жената за китките и я издърпаха на борда. Освободен от товара си, Пит се покатери по една въжена стълба. Една от лаборантките загърна жената с одеяло и тъкмо понечи да я поведе по близкия коридор, Пит я спря и се вгледа в сините очи на спасената жена.

— Какво толкова важно има в това куфарче, та едва не умряхте, за да го запазите?

Тя го погледна с премрежен от изтощение поглед и отвърна:

— Трудът на баща ми, погълнал целия му живот.

Пит погледна куфарчето с нов израз на уважение.

— Знаете ли дали баща ви се е спасил?

Тя бавно поклати глава и се загледа с тъжно лице в покритата с пепел и десетки плаващи трупове вода и прошепна:

— Той е вече на дъното — отвърна тя, после рязко се обърна и се загуби от поглед надолу по стълбището.

В крайна сметка лодките спасиха всички онези живи пътници, които успяха да открият. След като предадоха тежко пострадалите на грижите на оказващите медицинска помощ на борда на изследователския кораб, кърмчиите им ги отдалечиха на известно разстояние, за да натоварят, доколкото беше възможно, без да застрашават живота им, още оцелели и им помогнаха да се качат на претъпкания вече кораб.

Пит съобщи на екипажите на лодките по портативната си радиоуредба:

— Насочваме се към носа, за да проверим за други оцелели. Следвайте ни в килватера.

Едва ли и мравуняк би бил по-гъст от „Дийп инкаунтър“, когато и последният оцелял беше качен на борда. Машинното отделение, складовете на научния екип, лабораториите и жилищните помещения на екипажа бяха задръстени от хора. Те седяха или лежаха в общия салон, в камбуза, каютите и офицерския стол. Пет семейства бяха вместени в каютата на капитан Бърч. Лоцманската кабина, помещението за морски карти и радиорубката също бяха препълнени с хора. Работната палуба с площ от 300 квадратни метра наподобяваше улица, чието платно не се виждаше от човешко стълпотворение.

„Дийп инкаунтър“ се беше потопил толкова дълбоко, че водата заливаше планширите на работната палуба всеки път, когато вълни, по-високи от метър и двайсет, се разбиеха в корпуса. Между другото членовете на екипажа на „Емърълд долфин“ се показаха достойни за уважение. Едва след като кърмата на плавателния им съд се опразни и от последния пътник, те започнаха да се спускат по въжетата и да се качват на претъпкания научноизследователски кораб. Много от тях имаха изгаряния, тъй като бяха изчакали до последния момент, преди да се отдалечат от пълзящите пламъци и да напуснат кораба.

Веднага щом стъпиха на палубата, онези от тях, които бяха в състояние, се заловиха да помагат на претоварените от работа учени и лаборанти за по-удобното настаняване на натъпканите пътници. Смъртта дойде и на борда на „Дийп инкаунтър“. Неколцина от силно обгорените и лошо наранилите се при падането във водата починаха насред тихия шепот на молещите се и на ридаещите, които изнасяха навън скъпите си мъртъвци и ги хвърляха зад борда. Пространството за живите беше особено ценно.

Пит изпрати корабните офицери в лоцманската кабина, за да докладват на капитан Бърч. Те до един предложиха услугите си, които бяха приети с благодарност.

Макферин се качи последен на борда.

Пит го чакаше и го хвана под мишница, за да помогне на обгорелия и изтощен мъж да върви по-лесно. Като видя изгорялата плът на пръстите му, каза:

— Съжалявам, че не мога да стисна ръката на един толкова смел човек.

Макферин огледа обгорените си ръце, сякаш те принадлежаха на другиго.

— Да, мисля, че така ще бъде още известно време — после лицето му помръкна и добави: — Нямам представа колко, ако изобщо има такива от горките хора, които се втурнаха към носа, са все още живи.

— Скоро ще разберем — отвърна Пит.

Макферин обходи с поглед наоколо и видя, че вълните заливат работната палуба.

— Май ще се окаже, че сте изпаднали в изключително опасно положение — отбеляза той спокойно.

— Правим, каквото можем — пошегува се усмихнат Пит.

Той изпрати Макферин до лазарета, после се обърна и извика на Бърч, който стоеше на крилото на мостика.

— Шкипер, това беше последният от хората на кърмата. Останалите са на носа.