Клайв Къслър - Възкръсналите

После, като предпазна мярка срещу претоварване, той нареди на приближилите се до кораба матроси в лодките:

— Проблемът с товара стана критичен. След като натоварите и последните оцелели, останете да дрейфувате край кораба, без обаче да изпращате никого на борда!

Нареждането бе потвърдено от кърмчиите с помахване на ръце, докато насочваха лодките обратно към мъчещите се да се задържат на повърхността хора.

Пит вдигна поглед, когато забеляза, че Макферин му помахва отгоре. От удобното си за наблюдение място вторият помощник-капитан виждаше, че изследователският кораб, въпреки изхвърления товар, продължаваше да затъва опасно във водата.

— Колко души още можем да качим на борда ви?

— Колко са останалите на лайнера?

— Четиристотин, плюс-минус. Те вече са предимно от екипажа.

— Предайте им да слязат — нареди му Пит. — Това ли е цялата група?

— Не — отвърна Макферин. — Половината от екипажа побягнаха към носа.

— Можете ли да ми кажете някакъв брой?

— Още четиристотин и петдесет. — Макферин погледна към високия мъж на борда на „Дийп инкаунтър“, който извършваше евакуирането с невероятна ефикасност.

— Бихте ли се представили, сър?

— Дърк Пит, ръководител на специални проекти към НЮМА. А вие, сър?

— Втори помощник-капитан Чарлс Макферин.

— Къде е капитанът ви?

— Капитан Уейткъс изчезна и вероятно е мъртъв.

Пит видя обгорения на места Макферин.

— Побързай да напуснеш кораба, Чарли. Чакам те тук с бутилка текила.

— Предпочитам скоч.

— Ще дестилирам една бутилка специално за тебе.

Пит се обърна и вдигна ръце, за да свали едно малко момиченце от въжето и го подаде в протегнатите ръце на Мисти Греъм, една от трите морски биоложки на борда на „Дийп инкаунтър“. След детето се качиха и родителите му и бързо бяха заведени на долната палуба. Минути по-късно Пит започна да изтегля на работната палуба плувци, които бяха твърде изтощени, за да се качат сами от спасителните лодки.

— Направете една обиколка покрай левия борд на пътническия лайнер — нареди на кърмчията Пит — и качете хората, отнесени от течението и вълните.

Кърмчията вдигна изпитото си от преумора лице към Пит и се усмихна леко.

— Все още не съм си получил бакшиша.

— Ще се погрижа да го включа в сметката — усмихна му се също Пит.

— А сега тръгвай, преди да…

Пронизителен детски вик се разнесе като че изпод краката на Пит. Той се втурна към леерното ограждане и погледна надолу. Момиченце на не повече от осем години висеше на едно въже, което се полюшваше зад борда. Незнайно как детето беше паднало обратно зад борда и никой не беше обърнал внимание в суматохата. Пит се просна по корем, пресегна се и хвана за китките детето, което се издигаше и спускаше върху гребена на една вълна. После го издърпа на палубата.

— Добре ли си поплува? — опита се той да намали шока му.

— Морето е много бурно — отвърна момиченцето, като бършеше очите си, подути от дима.

— Майка ти и баща ти с теб ли скочиха?

Детето кимна.

— Да. Те се качиха с двамата ми братя и сестра ми в една лодка, но аз паднах във водата и никой не ме видя.

— Не ги обвинявай — каза Пит, докато я водеше към Мисти Греъм. — Сигурен съм, че сега те много се безпокоят за тебе.

Мисти се усмихна и хвана детето за ръка.

— Хайде, ела да потърсим мама и татко.

В този момент проблясък на светлокафява коса, разпиляна върху синьо-зелената повърхност като дантелени нишки от сатен, привлече погледа на Пит. Лицето не се виждаше, но едната ръка правеше слаби движения, сякаш се опитваше да гребе, или пък дали движението не се дължеше на вълните? Пит изтича десетина метра по палубата, за да се вгледа по-добре, надявайки се, че жената — защото по вида на косата се предполагаше да е на жена — не се е удавила. Главата леко се надигна от водата дотолкова, че Пит успя да види две красиви сини очи, които изглеждаха безжизнени и замъглени.

— Извадете я — извика Пит на кърмчията на спасителната лодка, ръкомахайки към жената. Лодката обаче беше вече завила покрай кърмата на „Емърълд долфин“ и кърмчията не го чу.

— Плувайте към мен! — извика Пит на жената и тогава забеляза, че тя гледа в неговата посока, но не го вижда.

Без повече да се колебае, Пит се качи на перилото, запази за миг равновесие и се хвърли зад борда. Не се издигна веднага на повърхността, а заплува с всички сили под водата като олимпийски плувец, скочил от трамплин. Когато ръцете и главата му се подадоха над водата, той зърна за миг главата на жената, после я загуби от поглед. Загреба бързо и след пет-шест метра се озова до жената, сграбчи я за косата и изтегли главата й над водата. Забеляза, че макар да имаше вид на мокра кокошка, жената беше млада и много привлекателна. Едва тогава обърна внимание, че тя стиска в ръката си малко куфарче, което се беше напълнило с вода и я теглеше надолу.