Клайв Къслър - Възкръсналите

— Като паднах във водата, се ударих в него и вероятно съм си счупил врата. Парализиран съм и не мога да плувам.

Едно мъртво тяло с лице надолу се блъсна в Кели и тя едва се удържа да не повърне, докато го избутваше настрани.

— Аз ще те крепя, татко. Няма да те оставя. Ще използваме куфарчето като шамандура.

— Вземи го. — Той напъха насила куфарчето в ръцете й. — Пази го, докато дойде подходящият момент.

— Не разбирам.

— Ще разбереш… — Той едва изрече думите; лицето му отново се изкриви от болка и тялото му се отпусна.

Кели се потресе от пораженството на баща си, преди да осъзнае, че той умира пред очите й. Колкото до Еган, той знаеше, че умира. Но не показа нито паника, нито ужас. Просто прие съдбата си. Най-голямото му съжаление не беше за загубата на дъщеря му — знаеше, че тя ще се оправи. Не знаеше обаче дали откритието, което бе направил, щеше да влезе в работа. Той се вгледа в сините очи на Кели и усмихвайки се едва-едва, прошепна:

— Майка ти ме чака…

Отчаяна, Кели се огледа наоколо за спасителна лодка. Най-близката се намираше на по-малко от шейсет метра. Тя пусна баща си, преплува няколко метра и размаха ръце.

— Насам! Елате насам!

Една жена, отмаляла от вдишания дим и от ударите на вълните, която тъкмо бяха издърпали в лодката, забеляза Кели и посочи на моряците към нея. Спасителите обаче бяха толкова съсредоточени в издърпването на другите от водата, че не успяха да я видят. Кели легна по гръб и заплува обратно към баща си, но него вече го нямаше. Беше останало да плува само коженото му куфарче.

Еган го беше пуснал и бе потънал под вълните. Тя го грабна и извика на баща си, но в този момент един юноша, скочил от горната палуба, цопна във водата почти върху нея, коляното му я удари по врата и Кели изпадна в несвяст.

Отначало оцелелите хора се качваха един след друг на борда на „Дийп инкаунтър“, но скоро върволицата се превърна в човешко наводнение, което заля екипажа и научния екип. Те не бяха достатъчно на брой, за да ги поемат. Петдесет и един мъже и осем жени не бяха в състояние да смогват достатъчно бързо.

Въпреки покрусата и отчаянието от гледката на мъртвите и умиращите във водата, спасените не намаляваха наплива си. Неколцина от океанографите и инженерите по системите, пренебрегвайки риска, завързаха въжета около кръста и скочиха в разпенената вода, за да поемат по двама души наведнъж, а колегите им ги изтегляха на борда на „Дийп инкаунтър“. Те щяха да останат записани в хрониките на морската история с дръзновението си да спасят възможно най-голям брой хора.

Моряците от научноизследователския кораб управляваха лодките и трескаво изваждаха от водата хора, чийто брой все повече се увеличаваше. Водната повърхност около кърмата загъмжа от викащи мъже и жени, размахващи ръце към лодките от страх, че няма да бъдат забелязани.

Екипажът на борда на кораба пък боравеше с крана, чрез който хвърляше спасителни салове и мрежи за плуващите, с които ги изтегляше на палубата. Някои дори им хвърлиха маркучи и вързани за леерното ограждане въжени стълби, по които да се качат. Колкото и неуморни да бяха обаче, те просто не смогваха поради огромния брой хора във водата. По-късно те щяха да скърбят за онези, които се бяха удавили и изчезнали, преди лодките да стигнат до тях.

Жените от научния състав посрещаха качените на борда пътници, вдъхваха им кураж, а после се залавяха да облекчават болките на обгорените и наранените. Мнозина бяха ослепели от дима и пламъците и бяха заведени до лазарета или здравния пункт. Никой от научния екип не беше обучен как да се справя с хора, погълнали дим, но те бързо схванаха какво трябва да правят и едва ли някога щеше да се разбере колко живота бяха спасени от тяхната всеотдайност.

Те разпределяха непострадалите в каюти и отсеци така, че да се запази стабилността и баланса на кораба. Освен това бяха определили място, където оцелелите пътници се събираха и по списък се проверяваха техните близки и приятели, изчезнали или потънали в бъркотията.

През първите трийсет минути над петстотин пътника бяха извадени от водата с лодките. Други двеста бяха докарани на спасителните салове до корпуса на „Дийп инкаунтър“ и издигнати до борда с клуповете, прикрепени за крановете. Спасителите съсредоточаваха усилията си само върху живите. Ако откриеха, че са издърпали в лодката мъртво тяло, те го хвърляха обратно в морето, за да направят място за онези, които все още бяха вкопчени в живота.