Клайв Къслър - Възкръсналите

Удовлетворен, че няма нищо повече, за което да мисли, Бърч отиде при Пит на крилото на мостика. Всеки, който бе свършил задачите си, се беше облегнал на леерното ограждане и наблюдаваше червеното зарево, осветяващо небето. Научноизследователският кораб напредваше все по-близо и по-близо до горящия туристически кораб. Силният говор постепенно заглъхна до шепот, когато степента на бедствието нарастваше шокиращо с всяка изминала миля. Петнайсет минути по-късно всички загледаха като в транс неописуемата драма, разиграваща се пред очите им. Плавателният съд, който доскоро представляваше същински плаващ дворец, изпълнен със смях и щастливи хора, сега се бе превърнал в бушуваща погребална клада.

Седемдесет процента от някогашния красив кораб бе обгърнат от пламъци. От надстройката му вече не беше останало нищо, освен усукана плетеница от нажежена стомана, която практически разделяше кораба на две. Външната окраска от смарагдово синьо и бяло беше почерняла и овъглена. Вътрешните напречни прегради се бяха изкривили във вид на купчина от разтопен и обгорял метал. Спасителните лодки, или по-точно онова, което бе останало от тях, висяха на лодбалките и едва можеха да се разпознаят.

Корабът се бе превърнал в уродливо чудовище, което надхвърляше дори най-налудничавото въображение на автор на романи на ужасите.

Оглеждайки дрейфуващия настрани от усилващия се вятър и надигащите се вълни „Емърълд долфин“, Пит и Бърч стояха като вцепенени и изпълнени със съмнение, че техният кораб, екипажът и учените на борда му ще успеят да се справят с огромната трагедия.

— Велики боже! — промълви Бърч. — Никой не е могъл да се избави със спасителните лодки.

— Както изглежда, те са изгорели още преди да бъдат спуснати на вода — отбеляза Пит с мрачно лице.

Пламъците ревяха и се издигаха високо към небето, отразявайки се като страшни демони във водата около кораба, който на свой ред приличаше на зловеща факла във водата, очакваща да се плъзне под повърхността, за да се избави от ужаса си. Разнесе се общ многогласен писък, наподобяващ повече жален вой, когато вътрешните палуби се срутиха. Всеки на разстояние от двеста метра сигурно се е почувствал така, сякаш някой беше отворил вратата на огромна пещ. Беше вече достатъчно светло, което позволяваше да се видят овъглените останки около горящия лайнер, покриващи водата като одеяло от сива и бяла пепел. Мирис на горяща тук-там боя и късове стъклено влакно изпълваше въздуха във вид на вихрещи се облаци. Първото впечатление на наблюдаващите отстрани беше, че не е останал нито един жив в тази клада. След малко обаче те различиха огромна тълпа от хора, скупчени плътно един до друг на пет от откритите кърмови палуби. Като видяха „Дийп инкаунтър“, те, във вид на непрекъснат поток, започнаха да скачат във водата и да плуват към него.

Бърч насочи бинокъла си към водата около кърмата на „Емърълд долфин“.

— Хората скачат от ниските палуби като леминги — възкликна той. — Онези, скупчени на по-високите палуби, изглеждат като замръзнали на място.

— Не можем да ги виним — каза Пит. — Горните палуби са на височината на девет-десететажни сгради. Оттам разстоянието до водата им се струва не по-малко от километър и половина.

Бърч се надвеси над перилото и подаде с пълен глас команда на екипажа.

— Спуснете лодките. Стигнете възможно най-бързо до скочилите във водата, преди да са се изгубили от поглед.

— Можеш ли да доближиш „Дийп инкаунтър“ до под кърмата му? — попита Пит.

— Имаш предвид да застанем с борд към нея?

— Да.

Бърч направи скептична физиономия.

— Няма да мога да го доближа дотолкова, че хората да скачат направо на нашия борд.

— Колкото повече огънят се приближава до тях, толкова повече от тях ще скачат във водата. Стотици ще загинат, преди да извадим всички. Ако се вържем за кърмата му, екипажът ще може да хвърли въжета, за които да се хванат и покатерят на палубата ни.

Бърч се вгледа в Пит.

— В такова море ще опропастим „Дийп инкаунтър“. Обшивката на корпуса ни ще се заблъска в това чудовище и ще се получат пробойни. Самите ние ще потънем за броени минути.

— По-добре да опитаме, отколкото да съжаляваме, че не сме опитали — каза философски Пит. — Аз поемам отговорността за кораба.

— Прав си, разбира се — съгласи се Бърч. Той застана зад щурвала и започна внимателно да приближава десния борд към масивната кърма на „Емърълд долфин“.

Когато пътниците успяха временно да се отдалечат от огъня, като се струпаха на задните палуби, ужасът и паниката стихнаха до обичайния страх и лошо предчувствие. Офицерите и матросите, както и предимно жените от научния състав тръгнаха между тълпящите се хора и започнаха да успокояват най-изплашените и децата. Преди появата на „Дийп инкаунтър“, който сякаш се беше материализирал от въздуха, почти всички пътници се бяха обединили около мисълта, че е по-добре да скачат във водата, отколкото да изгорят живи.