Клайв Къслър - Възкръсналите

Радистът поклати глава.

— Не. Около един часа проведох само кратък разговор с радиста на английски контейнерен кораб, но сигнал за бедствие не съм прехващал.

— Като че ли някакъв голям кораб е обхванат от пожар. Виж дали можеш да се свържеш с него.

Пит се обърна и стисна рамото на вахтения офицер Лио Делгадо.

— Лио, искам да обърнеш кораба ни по курс на север и да продължиш с максимална скорост. Мисля, че там някъде гори плавателен съд. Събуди капитан Бърч и го помоли да дойде в лоцманската кабина.

Въпреки че Пит ръководеше проекта и беше по-старши по звание от Бърч, все пак капитанът командваше кораба. Кърмит Бърч пристигна почти веднага, облечен само по къси панталони на точки.

— За какъв горящ кораб става дума? — попита той Пит, като едва потискаше прозявка.

Пит посочи в посока север и му подаде бинокъла. Бърч огледа хоризонта, свали бинокъла, избърса стъклата в късите си панталони и отново се вгледа.

— Прав си. Гори като факла. Според мен е туристически кораб. И то много голям.

— Странно, че не ни е подал „Мейдей“.

— Дори много странно. Сигурно радиото му е излязло от строя.

— Поисках от Делгадо да се отклони от курса ни и да се отправи към него с максимална скорост. Надявам се, няма да възразиш, че престъпих в твоята територия. Реших, че това ще ни спести ценни минути.

Бърч се усмихна.

— И моята команда щеше да е същата — каза той и отиде до телефона. — Машинно отделение, събудете веднага Марвин. Искам всеки оборот от машините, който можем да получим! — След като замълча, за да изслуша гласа от другата страна, отговори: — Защото отиваме при пожар, затова!

Новината бързо се разнесе и целият кораб се съживи, когато на екипажа и учените бяха възложени специални задачи. Двата десетметрови хидрографски катера бяха подготвени за спускане зад борда. За двата телескопни палубни кранове, които се използваха за повдигане и спускане на подводни и изследователски съоръжения, бяха прикачени товароподемни примки за изтегляне от водата на групи хора. Всяка стълба и всяко въже на кораба бяха приготвени, за да бъдат метнати зад борда, заедно със спасителни люлки за прехвърляне на децата и по-възрастните от бедстващия кораб.

Корабният лекар заедно с морските учени подготви лазарета и пригоди офицерския стол в пункт за приемане на пострадалите. Корабният готвач и помощниците му започнаха да пълнят бутилки с вода, кани с кафе и казани със супа. Приготвяха се също и дрехи за онези от спасените, които можеха и да не са облечени. Офицерите подбраха членове от редовия състав и ги инструктираха да насочват спасените хора към различни места в кораба, където, освен че щяха да получат нужната помощ, щяха да играят ролята и на баласт. С обща дължина от 70 метра и широчина 15 метра „Дийп инкаунтър“ не беше предназначен за спасителни акции, още по-малко за плаване с две хиляди пътника. Ако всички от бедстващия кораб, които се очакваше да се качат на борда му, не бъдеха разпределени стратегически по места, за да се постигне баланс, научноизследователският плавателен съд щеше да се преобърне и потъне.

Максималната скорост на „Дийп инкаунтър“ беше изчислена на шестнайсет възела, но главният механик Марвин Хаус се опита да извлече всяка капка мощност от двата огромни дизелови двигатели с мощност от по 3 000 конски сили. Седемнайсетте възела се увеличиха на осемнайсет, после на деветнайсет, докато вълнорезът запори водата със скорост двайсет възела. Почти цялата носова част се подаде над повърхността, срязвайки гребените на надигащите се вълни. Никой на борда на „Дийп инкаунтър“ не беше подозирал за тази негова способност.

Напълно облечен, капитан Бърч вървеше по палубата и подаваше команди за извършването на сто и една подробности, отнасящи се до готовността на кораба да посрещне нахълтването на оцелелите хора. Той нареди на радиста да се свърже с други кораби в района и да им съобщи накратко за пожара, да поиска да кажат местоположението си и за колко време могат да пристигнат. В радиус от стотина мили се оказаха само два морски съда. Единият беше „Ърл ъв Уотълсфийлд“ — английският контейнеровоз, с който радистът се беше свързал по-рано. Капитанът му се отзова веднага и потегли с пълна скорост, но корабът му беше отдалечен на трийсет и седем мили на изток. Вторият съд беше австралийски ракетен крайцер, който също промени курса си и се насочи от юг към мястото на бедствието, посочено от капитан Бърч. Но на него пък му предстоеше да измине шейсет и три мили дотам.