Клайв Къслър - Възкръсналите

Когато обаче и най-малката надежда им се стори изгубена, появата на боядисания в тюркоазен цвят научноизследователски кораб на НЮМА в светлината на новата зора им се видя като божествено чудо. Повече от две хиляди души са струпаха на кърмовите палуби, замахаха с ръце и нададоха радостни викове. В него те видяха скорошното си избавление. Корабните офицери бързо съзнаха, че корабът им е твърде малък, за да поеме на борда дори половината от тях, вкопчени в живота.

Без още да е разбрал за намеренията на Пит и Бърч, вторият помощник-капитан Макферин, който с мъка се бе измъкнал от мостика и беше стигнал до кърмата, като успокояваше пътниците през рупор, се провикна над водата:

— На вниманието на кораба зад кърмата ни. Не се приближавайте повече. Във водата наоколо има хора.

Сред стълпотворението на кърмовите палуби Пит не можеше да види кой говори. Той грабна своя рупор и извика в отговор:

— Разбрано. Нашите лодки ще ги извадят възможно най-скоро. Бъдете готови, ще се приближим и вържем за вас. Моля, разпоредете на екипажа ви да бъде в готовност да поеме въжетата ни.

Макферин остана като гръмнат. Не можеше да повярва, че капитанът и екипажът от НЮМА са готови да рискуват живота и кораба си, за да ги спасят.

— Колко души можете да вземете на борда? — попита той.

— А вие колко хора сте? — отвърна с въпрос Пит.

— Над две хиляди, всъщност две и петстотин.

— Две хиляди! — изстена Бърч. — Ще потънем като камък с толкова хора, струпани на борда ни.

Най-накрая Пит откри офицера, който размахваше ръце към него на горната палуба и извика отново:

— И други кораби са тръгнали насам. Ние ще вземем колкото можем. Наредете на вашия екипаж да хвърли въжета зад борда, за да могат пътниците ви да почнат да слизат на нашата палуба.

Бърч задвижи бавно кораба си напред, после, направлявайки с ловки движения носовите подрулващи устройства, започна да измества борда сантиметър по сантиметър към лайнера. Всички на „Дийп инкаунтър“ гледаха със зяпнали уста как огромната кърма се надвеси над тях. После се разнесе звук от стъргане на стомана в стомана. След трийсет секунди двата кораба се допряха плътно един до друг.

Моряците от научноизследователския кораб хвърлиха котвените въжета на борда на лайнера, чиито моряци пък на свой ред размотаха и хвърлиха неговите въжета към очакващите ги ръце на научните работници. Те побързаха да ги завържат за най-близките и неподвижни части на борда. В мига, в който всички въжета бяха завързани, Пит извика на екипажа на „Емърълд долфин“ да започнат да спускат пътниците.

— Първо семействата с децата — извика на свой ред през рупора Макферин.

В днешно време съвременните мореплаватели пренебрегват старата традиция да бъдат спасявани първо жените и децата, с оглед да не се разделят цели семейства. След злополуката с „Титаник“, когато повечето мъже потънаха с кораба, оставяйки вдовици с полусирачета, практични умове решиха, че трябва или всички от едно семейство да останат живи, или всички да загинат. С малки изключения по-младите, пътуващите сами и по-възрастните се отдръпнаха смело настрани и наблюдаваха как моряците помагат на съпрузи, на жените и децата им да се прекачат на „Дийп инкаунтър“, където се озоваваха на сигурно място сред подводни съоръжения и роботи и хидрографска изследователска апаратура. После дойде ред на по-възрастните, които трябваше да бъдат карани насила да се прехвърлят зад борда, но не защото се страхуваха, а защото смятаха, че е по-добре първо да минат младите, чийто живот бе пред тях.

За голяма изненада децата не проявиха голям страх при спускането по въжетата. Диригентът и членовете на оркестъра, както и театралната трупа засвириха и запяха песни от бродуейски спектакли. Отначало някои от пътниците също започнаха да пеят с тях, тъй като евакуацията протичаше гладко, без хаос, но с приближаването на огъня до кърмата топлината се увеличи, димът затрудни дишането и тълпата отново заприлича на подплашено стадо. Най-ненадейно настана суматоха от онези, които решиха да пробват късмета си във водата, вместо да изчакат реда си за спускане по въжетата. Те бяха предимно по-млади хора, които започнаха да скачат от по-ниските палуби и да се изсипват като дъжд върху онези, които плуваха от по-рано край кораба. Неколцина, които не уцелиха водата, паднаха върху палубата на „Дийп инкаунтър“, като пострадаха тежко или смъртоносно. Други от скачащите попаднаха между двата кораба и бяха премазани до смърт, когато вълните блъснаха корпусите им един в друг.