Клайв Къслър - Възкръсналите

— Корабът поддържа крейсерска скорост право към вятъра. Пожарът се подклажда като с огромни мехове. Защо не подаде команда да спре?

— Това е работа на капитана.

— А къде е капитан Уейткъс?

— Не зная — отвърна разсеяно Шефийлд. — Той излезе и повече не се върна.

— Значи е загинал в огъня. — Макферин забеляза, че е безполезно да разговаря с началника си, затова грабна телефона и се обади на главния механик.

— Чийф, говори Макферин. Капитан Уейткъс е мъртъв. Пожарът излезе от контрол. Спри машините и изведи хората си горе. Не можете да минете през средата на кораба, ще трябва да се насочите към носа или кърмата. Ясно?

— Толкова ли е сериозен пожарът? — попита тъпо главният механик Реймънд Гарсиа.

— Много по-сериозен.

— А защо да не се отправим направо към спасителните лодки?

Каква лудост, помисли си Макферин. Никой от мостика не беше уведомил машинната команда, че огънят вече е разрушил половината кораб.

— Всички спасителни лодки изгоряха. „Емърълд долфин“ е обречен. Излизайте от машинното, докато е време. Оставете генераторите включени, ще ни трябва осветление, за да напуснем кораба и да сигнализираме на всеки възможен спасителен кораб.

Главният механик Гарсиа не изгуби време за повече въпроси. Той веднага подаде команда за спиране на машините. Малко след това хората му напуснаха машинното отделение и се насочиха към носовите товарни и багажни отсеци.

Гарсия тръгна последен, като преди това провери дали генераторите работят нормално.

— Отговори ли някой кораб на нашия „Мейдей“? — обърна се Макферин към Шефийлд.

Последният продължаваше да гледа с празен поглед.

— Мейдей ли?

— Не даде ли местоположението ни, не поиска ли незабавно съдействие?

— Да, трябва да подадем сигнал за помощ… — смънка разсеяно Шефийлд.

Макферин мигом долови неспособността на Шефийлд да говори и мисли и се ужаси.

— О, боже, сигурно вече е късно. Пламъците може и да са стигнали до радиорубката.

Той грабна отново телефона и позвъни в радиорубката, но чу само атмосферни смущения. Изтощен и едва издържащ на болките от изгарянията си, Макферин се облегна на командното табло.

— Над две хиляди души ще загинат от огъня или във водата без капка надежда за спасение — прошепна той с отчаяние. — А ние не можем да направим нищо, освен да ги последваме.

На дванайсет мили на юг чифт матовозелени очи огледаха просветляващото се небе на изток, после се отместиха и задържаха върху червеното зарево на северния хоризонт. След малко, погълнат в мисли, мъжът влезе от крилото на мостика в лоцманската кабина на океанографския изследователски кораб на НЮМА „Дийп инкаунтър“, взе силен бинокъл и отново излезе на крилото. Бавно и преднамерено той фокусира лещите и се вгледа в далечината.

Беше висок мъж — няколко сантиметра над метър и осемдесет, с жилесто за осемдесет и четирите си килограма тяло. Всяко негово движение изглеждаше добре премерено. Черната му къдрава коса, почти винаги разчорлена, беше започнала да се прошарва над слепоочията. Лицето му издаваше човек, познаващ добре морето както над, така и под повърхността. Тъмната кожа и грубите му черти издаваха предпочитанията му към открити места. По всичко личеше, че мъжът прекарва много повече време под слънцето и небето, отколкото на флуоресцентното осветление в някой кабинет.

Ранният тропически въздух беше топъл и влажен. Мъжът беше облечен в сини къси панталони деним и хавайска риза на пъстри флорални мотиви. Тесните му ходила, които стъпваха прави като копия, бяха обути в сандали. Това беше всекидневната униформа на Дърк Пит при изпълнение на дълбоководни научноизследователски проекти, особено когато работеше на хиляди мили около екватора. Като ръководител на специални проекти към Националната агенция за подводни и морски изследвания, той прекарваше по осем месеца в годината по море. На тази експедиция учените и лаборантите от НЮМА провеждаха дълбоководно геоложко изследване на падината Тонга.

След като изучи червеното сияние в продължение на три минути, той се прибра отново и през лоцманската кабина влезе в радиорубката. Радистът, застъпил на вахта от полунощ, го погледна със сънлив поглед и докладва по навик:

— Последните прогнози за времето от сателита дават силни дъждовни бури напред по пътя ни, придружени от ветрове със скорост петдесет километра в час, и триметрови вълни.

— Само за пускане на хвърчило — подметна усмихнат Пит, после изражението му стана сериозно. — Да си прехващал сигнал за бедствие през последния един час?