Клайв Къслър - Възкръсналите

Екипажът на „Емърълд долфин“ правеше всичко по силите си да инструктира пътниците как да скачат. Защото ако човек скочеше във водата с ръце над главата, спасителната риза се изхлузваше нагоре от тялото му и той трябваше да се задържи на повърхността със собствени сили. Онзи пък, който не хващаше яката на спасителната риза, за да я дърпа надолу при съприкосновението с водата, рискуваше да си счупи врата.

Не след дълго едно малко езерце от трупове се понесе по повърхността сред отломъците, плаващи покрай двата кораба.

Страх изпълни Кели. Малкият изследователски кораб изглеждаше толкова близо и в същото време безкрайно далече. На опашката пред тях за едно от въжетата за спускане, оставаха само десет души. Доктор Еган беше твърдо решен той и дъщеря му да дочакат реда си въпреки горещината и дима. Но хаотичният щурм на кашлящата и задушаваща се от пушека тълпа изтласка Еган до леерното ограждане. Изведнъж един едър мъж с рижи коса и мустаци, които стигаха до бакенбардите му, се отдели от човешкия поток и се опита да измъкне коженото куфарче от ръката на Еган. Изумен в първия момент, инженерът успя да го стисне здраво и не го пусна.

С разширени от ужас очи Кели наблюдаваше битката между двамата мъже. Един офицер в безупречно чиста и изгладена униформа също ги наблюдаваше, но с пълно безразличие. Беше чернокож, лицето му с цвят на втвърден обсидиан имаше ясно очертани, остри черти.

— Направете нещо! — изписка към него Кели. — Размърдайте се, помогнете на баща ми!

Чернокожият офицер обаче изобщо не й обърна внимание, а пристъпи напред и за изумление на Кели започна да помага на червенокосия да измъкне куфарчето.

Изблъскан от обединените физически сили на двамата мъже, Еган загуби равновесие и се запрепъва заднешком към леерното ограждане. Блъскайки се в него, инерцията отлепи краката му от палубата и той политна назад зад борда с главата надолу. Стреснати от неочакваната развръзка, чернокожият офицер и червенокосият се смразиха на място, после побързаха да се смесят с тълпата. Кели нададе писък, втурна се към ограждането и погледна надолу точно навреме, за да види как баща й цопва във водата сред огромен фонтан от пръски.

Тя стаи дъх в очакване, което й се стори дълго цял час, но само след двайсетина секунди главата му се подаде над повърхността. Спасителната му жилетка я нямаше, беше се изхлузила от тялото му при сблъсъка с водата. Кели се втрещи, като видя, че той изглеждаше в безсъзнание. Главата му беше отпусната и неподвижна.

Изведнъж Кели почувства как нечии ръце обвиха врата й и пръстите се впиха безмилостно в него. Със замаяна глава и в шок тя зарита като обезумяла назад, опитвайки се безуспешно да отдели ръцете от врата си. Един от ритниците й улучи нападателя й в слабините. Последва внезапно поемане на дъх и хватката около врата й се охлаби. Тя се завъртя на пети и видя до себе си отново чернокожия офицер.

После червенокосият го избута настрани и сам се нахвърли върху Кели, но тя сграбчи яката на спасителната си жилетка и скочи зад борда миг преди червенокосият да изпъне напред ръка да я хване.

Докато летеше надолу, всичко около нея се превърна в размазано петно. Като че само след едно мигване тя се пльосна във водата и ударът изкара дъха й. Солена вода напълни ноздрите й и тя едва потисна порива си да отвори уста, за да издиша и прочисти носа си.

Гмурна се сред взрив от въздушни мехурчета, след като морето се затвори над нея. Когато забави тласъците си, тя погледна нагоре и видя повърхността да проблясва от светлините на двата кораба. Загреба с ръце нагоре, подпомагана от спасителната си риза, и след малко подаде глава над водата. Пое си няколко дълбоки глътки въздух и се огледа за баща си. Видя го да се носи отпуснат на повърхността на десетина метра от овъгления корпус на туристическия кораб.

После една вълна го заля и той се загуби от погледа й. Изпълнена с отчаяние, тя заплува като бясна към мястото, където го бе видяла преди миг. Една вълна я повдигна върху гребена си и тя отново зърна баща си, на пет-шест метра от нея. Стигна до него, обви ръка около раменете му и издърпа назад главата му за косата.

— Татко! — изкрещя тя.

Клепачите на Еган трепнаха, той отвори очи и я погледна. Лицето му беше изкривено като от огромна болка.

— Кели, спасявай се! — изрече той на пресекулки. — Аз няма да мога.

— Дръж се, татко — окуражи го тя. — Скоро някоя лодка ще ни качи.

Той все още стискаше в ръка куфарчето си и сега го избута към нея.