Клайв Къслър - Възкръсналите

Бърч само кимна и изключи пулта за управление на подрулващото устройство, после влезе в лоцманската кабина.

— Щурвалът е твой — каза той на кърмчията. — Закарай ни плавно и внимателно до носа на лайнера.

— Ще се отнасям с него като с пеперуда — увери го младият мъж, поемайки щурвала.

Бърч почувства огромно облекчение, че ще отдалечи кораба си от туристическия лайнер. Той изпрати Лио Делгадо да провери техния корпус за огънати листове от обшивката и за евентуални течове. Докато го чакаше да му докладва, се свърза с главния механик Марвин Хаус.

— Марвин, какво е положението при теб?

В машинното отделение Хаус стоеше на пътеката между машините и наблюдаваше тънката струя вода, която се събираше край тях.

— Моето предположение е, че имаме голяма пробойна някъде в носовата част, вероятно в някое от складовите отсеци. Включих главните помпи на пълен капацитет.

— Ще можеш ли да овладееш теча?

— Наредих на моите момчета да включат и спомагателните помпи и маркучи, за да го задържат. — Хаус замълча и хвърли поглед към пътниците от лайнера, които бяха запълнили всеки сантиметър празно пространство от скъпото му машинно отделение, после попита: — Каква е гледката горе?

— Претъпкано е като на „Таймс скуеър“ в новогодишна нощ — отговори Бърч.

Делгадо се върна в лоцманската кабина и по мрачния израз на лицето му Бърч разбра, че рапортът на офицера никак няма да е приятен.

— Няколко от листовете са смачкани и изкорубени — съобщи задъхан от тичане Делградо. — Водата нахлува със заплашителна бързина. Помпите запазват преднина пред теча, но няма да е за дълго, ако положението се влоши. Достигнат ли вълните височина над два метра, всички надежди ще рухнат.

— Чийф Хаус съобщи, че са включени и спомагателните помпи за задържане на положението.

— Дано това да е достатъчно — отбеляза Делградо.

— Събери аварийната група и идете да оправите корпуса. Подменете и подсилете листовете, доколкото е възможно. Веднага ме уведоми за всяка промяна в теча, било тя добра или лоша.

— Да, сър.

Бърч се беше загледал със свито сърце в бавните сиви облаци, които се струпваха на югозапад, когато Пит влезе отново в лоцманската кабина и проследи погледа му.

— Какви са последните прогнози за времето? — попита той капитана.

Бърч се усмихна и посочи през светлинния люк към купола, под който се намираше Доплеровата радиолокационна система.

— Не ми е нужен компютър, последно ниво на техниката, даващ метеорологически прогнози за щормовата динамика с точност до минутата, който да ми покаже, че до два часа ще ни застигне буря.

Пит се вгледа в струпващите се на петнайсетина километра облаци. Беше се съмнало напълно, но ранното слънце се криеше зад заплашителните облаци.

— Може и да ни подмине.

Бърч наплюнчи показалеца си и го вдигна във въздуха. После поклати глава.

— Не и според този компютър — размърда той пръста си и добави злокобно: — Едва ли ще успеем да се задържим на повърхността.

Пит уморено избърса чело с голата си ръка.

— Като се пресметне средно тегло на мъжете, жените и децата — петдесет и пет килограма, „Дийп инкаунтър“ превозва сто и двайсет тона свръхтовар, без да броим екипажа и научния екип. Единственото разрешение е да се задържим възможно най-дълго на повърхността, докато прехвърлим повечето хора на друг плавателен съд.

— Няма начин да стигнем до пристанище — каза Бърч. — Ще потънем, преди да сме изминали и една миля.

Пит влезе в радиорубката.

— Някаква вест от австралийците или французите?

— Според радара „Ърл ъв Уотълсфийлд“ е само на десет мили от нас. Австралийската фрегата идва с пълна пара насам, но все още й остават трийсет мили.

— Предай им да натиснат педала докрай — каза със сериозно лице Пит. — Ако бурята се разрази преди пристигането им, те може и да не намерят кого да спасяват.

Вътрешността на „Емърълд долфин“ се разпадаше — напречни прегради се накланяха едни към други, палуби се срутваха върху палуби. За по-малко от два часа, откакто бе избухнала в пламъци, огромната вътрешност на кораба бе погълната от огъня. Цялата надстройка рухна в зейнала яма на ада. Богатата украса, елегантното търговско ларго със стилните си магазини, художествената колекция на стойност седемдесет и осем милиона долара, пищното казино, салоните за хранене и дневните барчета, луксозните каюти и разкошните зали за забавление и спорт се превърнаха в тлееща пепел.