Клайв Къслър - Възкръсналите

— Там виждам живот.

Голяма група от човешки фигури размахваха възбудено ръце от форпика на кораба. За разлика от онези, които се бяха втурнали към кърмата, петдесет или повече пътници и голям брой членове на екипажа се бяха придвижили към открития носов отсек. За техен късмет носът отстоеше на цели шейсет метра от предните отвесни прегради на надстройката и високо над огъня и лютия дим, който се виеше към кърмата.

Макферин се изправи, засенчи с ръка очите си от изгряващото слънце и се вгледа в малките фигури, които като бесни жестикулираха към тях.

— Предимно са мъже от екипажа и тук-там пътници. Струват ми се добре засега. Огънят върви в обратната посока.

Пит взе бинокъл и огледа водата около носа на кораба.

— Изглежда, че никой не е скочил зад борда. Не виждам никакви плаващи трупове или плувци.

— Докато огънят не ги е прогонил от безопасното им място — отбеляза Бърч, който се доближи до тях от лоцманската кабина, — не е зле да ги оставим да изчакат идването на друг кораб или отминаването на бурята.

— Очевидно не можем да се задържим на повърхността при бурно море с нови четиристотин души на борда — съгласи се Пит. — То и сега сме на косъм да се прекатурим и потънем.

Вятърът се усили от петнайсет до близо петдесет километра в час и започна да брули лицата им. Морето изхвърляше бяла пяна, а напредващите с неустоима сила вълни достигнаха височина три метра. Това беше само предупреждение за необуздана водна стихия.

Пит напусна тичешком мостика и извика на екипажа и научния екип да накарат възможно повече хора да слязат от работната палуба и да обезопасят онези, които останат, преди вълните да са започнали да заливат палубата и да ги повличат със себе си. Навалицата на долните палуби бързо се увеличи, но друга алтернатива нямаше. Да се оставят стотици хора, изложени на природните стихии по време на бурята, беше равносилно на подписване на смъртните им присъди.

Пит огледа екипажите на двете спасителни лодки, плаващи в килватера. Тяхното положение дълбоко го обезпокои. Морето беше вече прекалено бурно за тях и те едва ли щяха да успеят да се изравнят с кораба, за да разтоварят пътниците си.

— Предлагам, шкипер — обърна се той към Бърч, — да се върнем и застанем откъм подветрената страна на лайнера и да я използваме като защита срещу бурята. Ако не можем да качим на борда ни екипажите и пътниците в лодките, ще трябва до няколко минути да ги отведем до по-спокойни води, иначе ще стане прекалено късно за тях.

Бърч кимна.

— Разумно предложение. Това може би ще се окаже единственото спасение и за самите нас.

— Не можете ли да ги качите на борда? — попита Макферин.

— Качат ли се още стотина души, този плавателен съд ще се окаже сламката, която ще прекърши гърба на камилата — отвърна навъсен Бърч.

Макферин го изгледа.

— Не можем да влизаме в ролята на Бог.

Лицето на Бърч доби измъчен вид.

— Можем, ако това засяга живота на всички пътници, които са вече на борда.

— Така е — подкрепи го решително Пит. — Хората на борда на „Емърълд долфин“ са на по-сигурно място и при най-силната буря, отколкото ако се качат на „Дийп инкаунтър“.

Бърч се загледа в палубата, премисляйки наум всяка вероятност. Най-накрая кимна уморено.

— Ще задържим лодките, вързани близо до кърмата ни, в случай че положението им стане критично и се наложи да се качат на борда. — Той се обърна и погледна към стената от тъмни облаци, която препускаше по водата като гъст рояк скакалци. — Уповавам се на Бог да ни предостави възможност за избавление.

Щормът зафуча към малкия кораб и огромната му човешка маса на борда. Още няколко минути, и той щеше да ги обвие като с плащаница. Слънцето отдавна беше изчезнало, без да остави дори малка следа от синьо небе. Гребените на вълните наподобяваха буен дервишки танц и хвърляха талази от пяна и пръски. Гореща зелена вода заливаше работната палуба и мокреше до кости онези, които не си бяха намерили място на закрито. Пределен брой хора бяха избутвани през люковете и изпълваха трапове и коридори като претъпкани автобуси в пиков час.

Хората в спасителните лодки, плаващи близо до горящия кораб, страдаха повече от горещината, излъчвана от пламъците, отколкото от вятъра и вълните, които ги подхвърляха нагоре-надолу. И Пит, и Бърч следяха зорко за положението им и бяха готови да ги изтеглят на борда при първия признак на опасност.

Ако час по-скоро не дойдеше помощ и „Дийп инкаунтър“ потънеше заедно с ценния си товар, малко щяха да са оцелелите.