Клайв Къслър - Възкръсналите

— Намерих път за влизане навътре.

Кели и Джордино не изчакаха ново подканване. След по-малко от три минути те вече загребваха водата срещу течението до него. Пит не свали накрайника на шнорхела си за повече разговори. Възбуден, той им помаха да го последват. Двамата спряха, за да напълнят дробовете си с въздух, после заплуваха след плавниците на Пит през безпорядъка от каменни отломъци.

Тримата плуваха през тясната част на тунела, като плавниците им бръсваха стените му и разбъркваха растителността във вид на зелен прозрачен облак. Най-накрая, точно когато Кели започна да се изпълва със страх, че й остават само няколко секунди, преди да отвори уста и да си поеме глътка въздух, пещерата се разшири и тя се хвана за левия глезен на Пит, за да използва инерцията му да я оттласне към повърхността.

Главите им се подадоха над водата едновременно. Те изплюха накрайниците на шнорхелите си, вдигнаха над челата маските си и видяха, че се намират в огромна пещера, чийто таван се извисяваше на шейсет метра над тях. Бяха толкова изненадани, че не можеха да осъзнаят какво са открили.

Пит се вторачи с почуда в главата на змия с оголени зъби, която също бе впила поглед в него.

Изящно извитата змийска глава със сложно резбована отворена уста гледаше безвзорно към водата, нахлуваща в пещерата, сякаш търсеше да зърне далечен бряг. Върху огромна скална тераса, на метър и двайсет над ръба на водата, бяха наредени една до друга, кърма до нос, шест открити дървени лодки, изправени на киловете и заклинени с дървени опори. Змията се издигаше от вълнореза на най-голямата, поставена най-близо до ръба на терасата лодка.

Лодките бяха построени изцяло от дъб, като дължината на най-голямата надхвърляше осемнайсет метра. Отражението на слънцето, проникващо през водата в тунела, хвърляше перести ленти светлина върху елегантно оформените им корпуси. От мястото си във водата водолазите виждаха киловете и широките, симетрично извити корпуси със застъпващи се обшивни дъски, чиито ръждясали метални нитове все още си бяха на мястото. Изпод решетката, където навремето са се прибирали щитовете, от малки кръгли отвори все още стърчаха дъбови гребла. Те изглеждаха така, сякаш призрачни ръце ги бяха хванали и само чакаха команда, за да започнат да гребат. Трудно беше за вярване, че такива естетични и елегантни линии на корпус са могли да бъдат конструирани преди хиляда години.

— Лодки на викинги — промълви смаяна Кели. — Да стоят тук толкова време и никой да не е знаел.

— Баща ти е знаел — каза Пит. — Разбрал го е от викингските надписи, които те са оставили върху скалите над река Хъдсън, и благодарение на тях той открил тунела, спускащ се отгоре до тази пещера.

— Колко добре са запазени — отбеляза Джордино, оглеждайки с възхищение викингските кораби. — Въпреки влагата почти няма следи от гниене.

Пит посочи мачтите, на които все още стояха навити червено-белите ветрила от груба вълна, а после и сводестия, висок таван на пещерата.

— Оставили са мачтите в гнездата им, тъй като високият таван на пещерата позволява това.

— Изглеждат така, сякаш трябва само да ги спуснеш на вода, да вдигнеш ветрилата и да отплаваш — прошепна Кели с притаен от почуда дъх.

— Хайде да ги разгледаме по-отблизо — предложи Пит.

Те свалиха плавниците, маските за лице и коланите си с тежести и се качиха по издяланите в скалата стъпала до скалната тераса и по наклонените рампи, стигащи до горния пояс от обшивката на най-голямата лодка. Рампите бяха съвсем здрави и явно бяха поставени там от доктор Еган.

Пещерата беше слабо осветена, но въпреки това предметите, разхвърляни по дъсчената палуба, се виждаха. Едно от нещата приличаше на човешко тяло, увито в погребален покров. От двете му страни имаше по-малки вързопи, също увити в покрови. Около телата бяха струпани в безпорядък ценни находки. Сред тях се виждаха позлатени бронзови фигури на светци, свитък ръкописи на евангелски латински с цветни илюстрации и кутии за свещени реликви, пълни с монети и сребърни потири, повечето от които са били най-вероятно откраднати от манастири по време на набези из Англия и Ирландия. Кехлибарени гердани, златни и сребърни брошки, изпипани до съвършенство сребърно-бронзови огърлици и гривни лежаха на купчини в кутии също със сложна дърворезба. Бронзови чинии и кадилници от Ориента заедно с мебели, дамаски и спално бельо и красиво изваяна шейна за вожда, за да бъде теглен през зимата, също бяха разхвърляни наоколо.