Клайв Къслър - Възкръсналите

Джордино кимна и спусна стълбата зад кърмата. Вместо да се хвърли заднешком във водата, той заслиза по стълбата и от третото стъпало се потопи във водата. Пит прехвърли крака над фалшборда и скочи във водата без никакъв плисък.

През първите девет метра водата беше прозрачна като стъкло, след което потъмняваше до зелена, с облаци дребни водорасли. И беше студена. Пит беше зиморничав, затова предпочиташе температура на водата не по-ниска от двайсет градуса. Ако Бог е искал хората да бъдат риби, помисли си той, щеше да ни създаде с телесна температура от петнайсет, а не от трийсет и шест градуса.

Пит си пое дълбоко въздух и се преви напред, като повдигна краката си така, че да се оттласне без усилие в гмуркането надолу. Големите назъбени скални блокове бяха плътно едни до други като парчета от лошо съвпадащ пъзел. Много от тях тежаха по няколко тона, докато други едва надхвърляха теглото на вагон от детско влакче. Той провери дали лапите на котвата са здраво забити в пясъчното дъно, преди да се издигне на повърхността, за да си поеме въздух.

Течението дърпаше Пит и Джордино и те използваха ръцете си като котви, като се хващаха за камъните и издигаха телата си над покритите им с мъх повърхности, благодарни за предвидливостта да си сложат ръкавици, за да предпазят пръстите си от острите ръбове. Скоро разбраха, че не са попаднали където трябва, тъй като част от склона се губеше прекалено полегато нагоре към средата на реката.

Те излязоха на повърхността за въздух и решиха да се разделят. Пит щеше да се гмурне нагоре срещу течението, а Джордино — покрай скалистия бряг в обратната посока. Пит погледна небето, за да запамети координатите си по сградите, разположени близо до хребета. Видя също и върха на комина на къщата на Еган. Заплува срещу течението, успоредно на къщата и студиото му, намиращи се на сто и двайсет метра над него.

Мъглата се вдигаше и слънцето започна да обсипва водата с искри и да хвърля шарена и трептяща светлина върху покритите с тиня скали. Пит видя няколко риби, малко по-големи от кутрето му. Те се стрелкаха около него с любопитство, без никакъв страх, като че ли знаеха, че неговото странно, тромаво тяло е прекалено бавно, за да ги хване. Той размърда пръст срещу тях, но те закръжиха около него, сякаш го бяха сметнали за пръчка. Пит продължи лениво да рита с плавници, докато се издигаше към повърхността и дишаше бавно през шнорхела си, като наблюдаваше неравното дъно, отминаващо под него.

После изведнъж се намери над открит участък без никакви скали. Тук дъното беше гладко и равно с канал, прокаран между дребните камъчета. Като прецени, че то се спуска на деветдесет метра, той се оттласна до отсрещната страна, където отново се появи купчината камъни. Тогава се върна над „просеката“ и измери на око, че е широка около дванайсет метра. Каналът извиваше към брега, където скалното свлачище бе паднало във водата. Той си пое въздух, задържа го и се гмурна, за да потърси отвор през срутилите се назъбени камъни. Скалните блокове, струпани едни върху други, изглеждаха студени и мрачни, сякаш имаше нещо дяволско в тях и като че ли криеха някаква тайна, която нямаха никакво намерение да разкрият.

Морска трева се полюшваше от течението като дълги пръсти на балерина. Пит видя една гола скална тераса, по чиято твърда повърхност имаше издялани странни изображения. Сърцето му подскочи, когато различи едно от тях като грубо издялано куче. Дробовете му се свиха и той излезе отново на повърхността за нова глътка въздух. После се гмурна отново и заплува, като от време на време използваше ръцете си, за да заобиколи някой камък.

Той проследи с поглед една петсантиметрова риба, която изплува изпод голям надвиснал скален пласт. Тя видя сянката му и бързо се скри. Пит се оттласна под ъгъл надолу и я последва под скалната площадка. Между камъните се появи тъмен тунел и сякаш го прикани да влезе. Кожата на врата му настръхна. След като си пое още въздух над повърхността, той се гмурна и влезе предпазливо навътре в тунела. Сега, след като не му пречеше светлината отвън, успя да види, че дупката се разширяваше до три метра напред. Реши да не продължава повече навътре. Изпускайки последния си въздух, той се издигна на повърхността.

Ал се беше качил отново на лодката, след като не бе намерил нищо интересно. Кели седеше на покрива на кабината, краката й опираха в палубата на носа, а погледът й бе насочен към Пит. Той размаха и двете си ръце и извика: