Клайв Къслър - Възкръсналите

Пит седна, опитвайки се отчаяно да сглоби парчетата.

— Струва ми се фантастично, че доктор Еган е изобретил революционен динамичен двигател почти по същото време, когато е конструирал работещ телепортер.

— Той е бил гениален — каза Макс. — Няма съмнение в това. Онова, което го прави дори още по-изключителен, е, че той го е постигнал без армия от помощници или огромна, спонсорирана от правителството лаборатория.

— Вярно — съгласи се Пит, — постигнал го е сам, в тайна лаборатория… чието местоположение ни предстои да открием.

— Надявам се да я откриете — каза Йегър. — Значимостта на Егановото откритие има объркващи съзнанието възможности. Субстанции с основни молекулни структури като масло, въглища, желязна или медна руда и огромно разнообразие от други минерали, могат да бъдат транспортирани без необходимостта от кораби, влакове и товарни камиони. Неговата телепортна система може да пренапише целия свят от транспортиране на продукти.

Пит се размисли над огромния потенциал, после отново се вгледа в Макс.

— Кажи ми, Макс, имаш ли достатъчно данни от куфарчето на доктор Еган, за да пресъздадеш телепортиращо средство?

Макс поклати тъжно главата си като на привидение.

— Не, за съжаление. Нямам достатъчно входен сигнал, който да ме постави на мястото на изпращането. Макар да имам приемната камера на доктор Еган за модел, първоначалната част от системата лежи в изпращащия уред. Мога да работя над проблема с години и пак да не открия разрешението.

Йегър постави ръка върху рамото на Пит.

— Ще ми се да можехме двамата с Макс да ти дадем по-подробна картина.

— Вие свършихте забележителна работа и аз съм ви признателен — каза искрено Пит. — Сега е мой ред да ви дам отговори.

Преди да се върне в хангара, Пит се отби в кабинета си, за да разчисти бюрото, да прегледа пощата и да отговори на обаждания по телефона. След близо час се улови, че едва се преборва със съня, затова реши, че каквото е свършил за днес, стига. В този момент телефонът иззвъня.

— Ало?

— Дърк! — прогърмя гласът на Сейнт Джулиан Пърлмутър. — Добре че те заварих.

— Сейнт Джулиан? Откъде се обаждаш?

— От Амиен, Франция. Доктор Ереу най-любезно ми разреши да остана в къщата на Жул Верн и аз прекарах нощта тук, изучавайки един бележник, който Хюго и аз открихме скрит от Верн преди близо сто години.

— И той даде ли ти отговорите? — попита Пит с нарастващо любопитство.

— Ти си на вярна следа. Капитан Немо наистина е съществувал, само че истинското му име е било Камерон Амхърст. Бил е капитан в Кралския военен флот.

— А не е Дакар, индийският принц?

— Не — отвърна Пърлмутър. — Очевидно Верн е изпитвал ненавист към англичаните и е променил името на Камерон и отечеството му от Англия в Индия.

— Каква е неговата история?

— Амхърст произлизал от заможно семейство корабостроители и корабособственици. Постъпил в Кралските военноморски сили и бързо се издигнал в чинове. На двайсет и две години вече бил капитан. Роден през хиляда осемстотин и трийсета година и благословен с брилянтен ум, той бил дете чудо и станал инженерен гений. Непрекъснато излизал с различни изобретателни конструкции на кораби и двигателните им системи. За нещастие бил малко луда глава. Когато старите крайни консерватори в Адмиралтейството отказали да разгледат предложенията му, той се обърнал към вестниците и ги наклеветил като невежи хора, страхуващи се от бъдещето. След това най-безцеремонно бил изритан от военния флот за неподчинение.

— Също като Били Мичъл осемдесет години по-късно.

— Сравнението е точно — отвърна Пърлмутър и продължи: — Верн срещнал Амхърст на пътническия лайнер „Грейт ийстърн“, плаващ по Атлантическия океан. Именно Амхърст споделил с Верн желанието си да построи подводен съд, който да плава навсякъде под повърхността на океаните. Той начертал проекти в бележника на Верн и описал подробно революционна двигателна система, която изобретил за радикалната си подводница. Не е нужно да казвам до каква степен Верн бил завладян от думите му. В продължение на четири години той поддържал редовна кореспонденция с Амхърст. След това изведнъж писмата престанали. Верн продължил да пише измислени истории, които го прославили и той забравил за Амхърст… Както знаеш, Верн обичал морето и притежавал няколко яхти, с които плавал около Европа. По време на едно от плаванията му край Дания от морето излязъл морски съд, който приличал на кит, и заплавал редом с ветрохода на Верн. Изуменият Верн и синът му Мишел, който го придружавал, видели как капитан Амхърст се подал от предния люк, помахал им и поканил писателя да се качи на борда му. Предавайки управлението на ветрохода на Мишел, Верн се прехвърлил на изумителния подводен съд на Амхърст.