Клайв Къслър - Възкръсналите

Вест от Оно Канай и извънредните съобщения за бедствието в последните новини трябваше да стигнат до тази зала часове по-рано.

Конгресменът Уилям Огъст от Оклахома беше в средата на разпитването на Зейл за повишаването на цените, наложени от рафинериите на петролните компании, когато Сандра Делейдж, облечена в строг делови костюм, се приближи зад гърба на Къртис и постави лист хартия на масата пред него. Той се извини на Огъст, че го прекъсва и хвърли бърз поглед на съдържанието на листа. Очите му изведнъж се разшириха и той вдигна поглед към Делейдж. Лицето й беше сериозно като на собственик на погребално бюро. Той закри с ръка микрофона и й зададе с тих глас няколко въпроса, на които тя отговори също толкова тихо, че никой наблизо не можеше да я чуе. После жената се обърна и напусна залата.

Зейл не беше от хората, които лесно се разтърсват от поражението, но в този момент изражението му приличаше на изражението на Наполеон след битката за Ватерло.

— Извинете — измънка той на Огъст, — бихте ли повторили въпроса си?

Лорън се чувстваше уморена. Късният следобед бе преминал в ранна вечер, а тя нямаше намерение да разреши на Зейл да си тръгва, още не. Помощниците й я уведомяваха непрекъснато за операцията за препречване пътя на „Пасифик троуджън“ и последната новина беше, че на кораба не са били намерени никакви взривни вещества. Едва два часа по-късно тя научи за акцията да бъде спрян „Монгол инвейдър“. От два часа следобед не бе чула нищо от Пит и Сандекър и през следващите четири часа се преборваше с глождещото я чувство на страх.

Тревогата й се засилваше от ледения й гняв, породен от Зейл, който непоколебимо изстрелваше добре премислени отговори на задаваните му въпроси, без колебание или извинения с лоша памет. Репортерите, отразяващи изслушването, оставаха с впечатлението, че той се владее напълно и направлява процедурата така, че да пасва на неговия дневен ред.

Лорън знаеше, че Зейл също е уморен и се насилва да проявява търпение. Тя чакаше като лъвица в засада подходящия момент да нападне с дадената й от Сали Морс информация за предстоящата разруха. Извади от коженото си куфарче документите, съдържащи въпросите и обвиненията, които бе приготвила, и зачака търпеливо конгресменът Огъст да свърши с въпросите си.

Точно тогава забеляза, че погледите на присъстващите в залата изведнъж се отправиха зад гърба й. Всички зашушукаха. После една ръка докосна рамото й. Тя се обърна и видя лицето на Дърк Пит. Той беше облечен с мръсни джинси и смачкана риза. Изглеждаше изтощен, сякаш току-що беше изкачил висок планински връх. Косата му беше разрошена, лицето му — обрасло с тридневна черна четина. Един от охраната го беше хванал за ръката и се опитваше да го изведе от залата, но Пит го теглеше със себе си като упорит санбернар.

— Дърк! — прошепна Лорън. — Какво правиш тук?

Той гледаше не нея, а Зейл, когато заговори със самодоволна усмивка пред микрофона и гласът му се разнесе високо из залата.

— Ние попречихме на танкера с втечнен природен газ да се взриви в нюйоркското пристанище. Сега корабът лежи на дъното на морето. Моля те, уведоми господин Зейл, че целият му екип от вайпъри също потъна заедно с кораба и за Сали Морс от „Юкон ойл“ вече е безопасно да се изправи тук и да свидетелства пред твоята комисия, без опасността да й бъде наложена репресивна мярка.

После Пит най-неочаквано погали леко кестенявата коса на Лорън и напусна залата.

Огромен товар падна от раменете на Лорън и тя заговори:

— Дами и господа, стана късно и ако няма възражения, бих желала да продължим изслушването утре сутринта в девет часа, когато ще призова важен свидетел, който да даде показания, разкриващи истината за престъпната дейност на господин Зейл…

— Това са доста силни думи, не мислите ли? — прекъсна я конгресмен Стърджис. — Досега не сме видели, нито чули нещо, което да дава доказателства за някаква престъпна дейност.

— Това ще стане утре — отвърна с равен тон Лорън, гледайки Стърджис със странен триумф в погледа си, — когато мадам Морс ще ви съобщи имената на всеки един във Вашингтон и останалата част от страната, който е приемал подкупи от господин Къртис Мърлин Зейл. Обещавам ви, че следата на незаконната печалба и корупцията, дълбоката следа на парите в офшорни банкови сметки ще разтърси правителството до основи и обществеността ще стане свидетел на невиждан досега скандал.

— Какво общо има въпросната Сали Морс с господин Зейл? — попита Стърджис, схващайки много късно, че стъпва по тънък лед.