Клайв Къслър - Възкръсналите

— Извадихме късмет, че този замисъл свърши работа — отвърна скромно Пит.

Гън също се ръкува с Пит.

— Остави ни да разчистваме голяма каша.

— Можеше да бъде и по-лошо.

— Вече изработваме договори със спасителните дружества за изваждане на корабните останки. Не бива да стават заплаха за корабоплаването — допълни Гън.

— А пропанът?

— Горните части на танковете са само на девет метра под водата — поясни Сандекър. — Водолазите няма да имат проблем да скачат тръби и да прехвърлят газа в други танкери за втечнен природен газ.

— Бреговата охрана вече постави буйове около корабната развалина и разположи плаващ фар, за да предупреждава влизащите и излизащите плавателни съдове — добави Гън.

Сандекър седна отново зад бюрото си и изпусна голямо кълбо син дим към тавана.

— Как мина изслушването на Лорън?

— В ущърб на Къртис Мърлин Зейл.

Лицето на адмирала доби доволен израз.

— Дали не чувам дрънкане на затваряща се затворническа врата?

Пит разтегна устни в лека усмивка.

— Вярвам, че след като бъде обвинен и осъден, Къртис Марлин Зейл ще прекара останалата част от живота си там.

Гън кимна.

— Подходящ завършек за човек, убил стотици невинни хора в името на парите и властта.

— Няма да е за последен път, когато ще видим типове като Зейл — вметна злокобно Пит. — Въпрос е само на време, преди някой друг социопат да се появи отново.

— Най-добре е да се прибереш вкъщи да си починеш — предложи съчувствено Сандекър. — После си вземи няколко свободни дни за проучвателния ти проект относно Елмор Еган.

— Което ми напомни — намеси си Гън, — че Хирам Йегър иска да те види.

Пит слезе до компютърния етаж на НЮМА и завари Йегър да седи в малкия склад и да гледа коженото куфарче на Еган. Той вдигна поглед при влизането на Пит и посочи с ръка отвореното куфарче.

— Тъкмо навреме идваш. След трийсет секунди то ще почне да се пълни с машинно масло.

— Разписание ли имаш? — попита го Пит.

— Пълненето става последователно. Всеки поток започва точно четиринайсет часа след предишния.

— Имаш ли представа защо точно след четиринайсет часа?

— Макс работи по въпроса — отвърна Йегър, като затвори тежката стоманена врата, която наподобяваше тази на банков трезор. — Затова те повиках да дойдеш в складовото помещение. То е обезопасено със стоманени стени за опазване на важни данни в случай на пожар. Радиовълни, микровълни, звук, светлина — нищо от тях не може да проникне през тези стени.

— Значи куфарчето продължава да се пълни с масло?

— Гледай и ще се увериш. — Йегър погледна часовника си и започна да брои в обратен ред с пръсти. — Сега! — възкликна той.

Пред очите на Пит коженото куфарче на Еган започна наистина да се пълни с масло, сякаш невидима ръка го наливаше.

— Трябва да има някакъв трик.

— Никакъв трик няма — каза Йегър и затвори капака.

— Но как става тогава?

— Макс и аз най-накрая намерихме отговора. Куфарчето на Еган е приемник.

— Нищо не разбирам — каза объркан Пит.

Йегър отвори тежката стоманена врата и тръгна обратно към усъвършенстваната си компютърна система. Макс беше на мястото си и се усмихна, като ги видя.

— Здрасти, Дърк. Липсваше ми.

Пит се разсмя.

— Щях да ти донеса цветя, но нали не можеш да ги държиш.

— Не е забавно да нямаш плътност, тъй да знаеш.

— Макс — намеси се Йегър, — разкажи на Дърк какво открихме за коженото куфарче на доктор Еган.

— Намерих крайното решение за по-малко от час. — Макс гледаше Пит така, сякаш изпитваше нежни чувства към него. — Хирам каза ли ти, че куфарчето се оказа приемник?

— Да, но какъв вид приемник?

— Квантово телепортиране.

Пит се вторачи в Макс.

— Не е възможно. Телепортирането е отвъд царството на днешната физика.

— Същото си помислихме и ние с Хирам, когато започнахме анализите си. Но това е факт. Маслото, което се появява в куфарчето, първоначално се поставя някъде в камера, която измерва всеки атом и молекула. Тогава маслото се променя до квантово състояние, изпратено и преконструирано в приемник до точния брой атоми и молекули, съгласно измерванията от изпращащата камера. Аз, разбира се, имам начин да хиперопростя процесите. Онова, което продължава да ме озадачава, е как маслото бива изпращано през твърди предмети, и то със скоростта на светлината. Надявам се с времето да намеря и този отговор.

— Ти проумяваш ли какво говориш? — попита Пит, напълно смаян.

— Да, проумявам — отвърна уверено Макс. — Макар това да представлява невероятно научно откритие обаче, недей да храниш големи надежди. Няма начин човек да бъде телепортиран някога в бъдещето. Дори да беше възможно да се изпрати и приеме човек на хиляди километри и после тялото му да се пресъздаде, ние няма да сме в състояние да телепортираме ума и информацията, която той е натрупал през живота си. Той ще излезе от приемателната камера с мозъка на новородено. Маслото, от друга страна, е направено от течни въглеводороди и други минерали. В сравнение с човешките, неговият молекулен строеж е далеч по-малко сложен.