Клайв Къслър - Възкръсналите

Освен местата, където хребетите на вулканичните скали се издигаха напълно отвесно, полегатите склонове бяха обрасли с храсти и ниски дървета. Като част от големия разсед край речния басейн Нюарк, станал неактивен през юрския период, веригата стръмни скали съдържаха характерните седиментни пясъчници и глинеста скала с червеникавокафяв цвят, от която се изработваха тухли за строителството на къщи в Ню Йорк. Поради магмения си произход скалите с вертикално разкритие не само издържаха на ерозията, но и имаха изключителна естествена красота.

— След още двеста метра ще минем под фермата на татко — съобщи Кели.

— Имаш ли някакви показания, Ал? — попита Пит през вдигнатия ветроотбойник.

— На скали и дънна утайка — отвърна кратко Джордино и повтори: — На скали и дънна утайка.

— Бъди нащрек за някакво показание на скално свлачище.

— Мислиш, че входът към пещерата може да е бил запечатан по естествен начин ли?

— Моето предположение е, че е направено от човешка ръка.

— Ако Камерон е вкарал подводния си съд вътре в скалите, трябва да има подводна пещера.

Пит говореше, без да сваля бинокъла от очите си.

— Въпросът е дали тя все още съществува.

— В такъв случай спортните леководолази са щели да се натъкнат на нея досега — вметна Кели.

— Могло е да стане само случайно. Тук наблизо няма потънали кораби, до които да се гмурка човек, а в реката има много по-удобни места за ловене на риба с харпун.

— Сто метра — предупреди отново Кели.

Пит насочи бинокъла към върха на стръмните скали, извисяващ се на около сто и десет метра, и видя покривите на къщата и студиото на Еган, които се подаваха над ръба. Той се наклони напред, изпълнен с предчувствие, и внимателно огледа фасадата на скалната верига.

— Виждам признаци на свлачище — каза той и посочи разхвърляна маса скали, която се плъзгаше и търкаляше по склона на стръмните скали.

Джордино хвърли бърз поглед през страничния прозорец, за да види какво сочи Пит, после отново съсредоточи вниманието си върху изображенията на хартията на самопишещия уред.

— Все още нямам нищо друго — докладва той.

— Отдалечи се с още шест метра от брега — нареди Пит на Кели. — Така хидроакустичният уред ще има по-добър ъгъл на отчитане склона под водата.

Кели погледна градуирания диск на дълбокомера.

— Дъното се спуска стръмно, после продължава полегато към средата на реката.

— Все още нищо — съобщи с тих глас Джордино. — Скалите изглеждат струпани на едно място.

— Аз виждам нещо — подметна някак нехайно Пит.

Джордино вдигна поглед.

— Какво?

— Виждам нещо, което прилича на направени от човек маркировки в скалите.

Кели погледна нагоре към скалите.

— Нещо като надписи ли?

— Не — отвърна Пит. — Приличат повече на белези от длета.

— Никаква скала или тунел не се появява на хидроакустичния уред — каза Джордино с монотонен глас.

Пит излезе от кабината и скочи на работната палуба.

— Да приберем датчика и да закотвим лодката досами брега.

— Смяташ да се гмурнем, преди да открием целта ли? — попита Джордино.

Пит се наведе назад и погледна високите скали.

— Намираме се точно под студиото на доктор Еган. Ако има скрита кухина, то тя трябва да е някъде тук. Ще ни бъде по-лесно да я зърнем под повърхността с просто око.

Кели сръчно завъртя лодката в тесен кръг и затвори дросела, а Пит издърпа датчика и спусна котвата. После Кели върна леко на заден ход по посока на речното течение, докато лапите на котвата не се забиха в дъното. Накрая изключи мотора и изтръска капките влага от дългите си гъсти плитки.

— Тук ли искаше да акостираме? — попита тя със сладка усмивка.

— Точно тук, браво на теб — похвали я Пит.

— Може ли и аз да дойда? Получих свидетелство за гмуркане на Бахамските острови.

— Нека се гмурнем първо двамата с Джордино. Ако открием нещо, ще изляза на повърхността и ще те повикам.

Беше лято и водата на река Хъдсън беше топла. Пит избра 6-милиметрово неопреново мокро облекло, подплатено на коленете и лактите. После си сложи колан с леки тежести, за да противодейства на плавателността на мокрото облекло. Накрая си сложи ръкавици, плавници и качулка и нагласи върху лицето си маска с шнорхел. Тъй като нямаше да се гмурка на голяма дълбочина, не си сложи компенсатор за плавателността — предпочиташе да има повече свобода и леснина на движенията си при приближаването и заобикалянето на скалите.

— Първо ще се гмурнем свободно и ще проверим местността долу, а после ще използваме и бутилките със сгъстен въздух.