Клайв Къслър - Възкръсналите

— Според мен това е Бярни Сигватсон — каза Пит, като кимна към увитото в покров по-голямо тяло.

Кели погледна тъжно към двете по-малки.

— А тези сигурно са децата му.

— Той трябва да е бил много добър воин, щом е събрал толкова много богатство — вметна тихо Джордино, оглеждайки прехласнат съкровищата.

— От прочита на татковите бележници — каза Кели, — останах с впечатлението, че след славната им смърт именитите вождове били изпращани, заедно със земните им богатства и движими имоти, които включвали конете, други животни и прислужниците им, във Валхала. При тях се слагали също и техните бойни брадви, саби и щитове, а тук не виждам такива.

— Явно, че са били погребани набързо — вметна Джордино.

Пит посочи корабната рампа.

— Хайде да хвърлим един поглед на другите лодки.

За ужас на Кели съседните лодки бяха пълни с разхвърляни кости и счупени и разбити домакински съдове. Само няколко скелета бяха цели, повечето изглеждаха така, сякаш бяха насечени на парчета.

Пит коленичи и огледа един череп с назъбена дупка високо в темето.

— Вероятно е ставало голямо клане.

— Възможно ли е да са се били помежду си?

— Не ми се вярва — каза Джордино и издърпа една стрела, която стърчеше забита между ребрата на една купчина от кости, и я вдигна високо. — Това говори за индианци.

— В сагите се разправя, че Сигватсон и хората му отплавали от Гренландия и повече никой не чул нищо за тях — каза Пит, опитвайки се да си представи как е изглеждало лицето на черепа. — Това също внася правдоподобност на легендата, която доктор Уензди ни разказа за индианците, които посекли всички викинги в селището.

— Което доказва, че не е само легенда — промълви Джордино.

Кели погледна Пит.

— Значи селището на северните хора…

— Е било разположено върху фермата на баща ти — довърши мисълта й Пит. — Той е намерил артефакти и това го е подтикнало да се залови с проучванията си.

Кели зачупи скръбно ръце и попита:

— Но защо го е държал в тайна? Защо не се е обадил на археолози да продължат разкопките? Защо не е показал на света, че викингите са пристигнали тук, където сега е Ню Йорк, и са основали колония?

— Баща ти е бил човек с блестящ ум — каза Джордино. — Вероятно е имал основателна причина да не разкрива тайната си. Той определено не е искал армия от археолози и репортери да нарушат уединението му по време на опитите.

Половин час по-късно, докато Кели и Джордино оглеждаха останалите викингски кораби — съвсем не лесна работа на слабата светлина на пещерата — Пит започна да обикаля скалната площадка. В сумрака той забеляза стълба, изсечена в скалата, която водеше към тунел. Тръгна по нея, като се опираше с ръце в стената за по-голяма опора и на четвъртото стъпало пръстите му се допряха в нещо като ключ за осветление. Той го опипа внимателно и установи, че той се върти по посока на часовниковата стрелка. От любопитство го завъртя, докато не го чу да прещраква.

Изведнъж цялата пещера се обля от ярка светлина, идваща от флуоресцентни лампи, вградени в каменните стени.

— Страхотно! — възкликна Кели от приятна изненада. — Вече можем да виждаме какво правим.

Пит се приближи до лодката, която тя и Джордино претърсваха.

— Научих още една причина, поради която баща ти е пазил в тайна това място — каза той умишлено бавно.

Кели като че ли не прояви особен интерес, докато Джордино го загледа втренчено. Познаваше Пит от достатъчно дълго време, за да не прозре, че се кани да разкрие нещо съществено. После видя накъде гледа Пит и той също насочи погледа си нататък.

Дълъг цилиндричен железен плавателен съд беше закотвен на кей до отсрещната стена на пещерата. Корпусът беше покрит с тънък слой ръжда. Единствената видима издатина беше малък люк, който се издигаше на няколко сантиметра назад от носа. Съдът нямаше да се види в тъмната пещера, ако Пит не беше включил осветлението.

— Какво, за бога, е това? — смънка Кели.

— Това е „Наутилус“ — поясни Пит триумфално.

Удивлението им от факта, че стоят на пристан, построен от доктор Елмор Еган, и гледат легендарната и измислена подводница, не беше по-слабо от чувството, което ги бе изпълнило, когато попаднаха на викингските кораби. Това, че най-неочаквано бяха открили чудото на инженерната мисъл на деветнайсетия век, което се смяташе за плод на богато въображение, беше равносилно на сбъднат блян.

В подножието на пристана, покрай ръба на скалната площадка, имаше купчина камъни, подредени във вид на саркофаг. Дървена плоча, с издълбани в нея букви, разкриваше, че това е вечното жилище на създателя на подводницата: