Клайв Къслър - Възкръсналите

Тук лежат тленните останки на капитан Камерон Амхърст, станал известен от творбите на Жул Верн като безсмъртния капитан Немо. Нека онези, които един ден открият гроба му, му засвидетелстват уважението, което той заслужава.

— Баща ти продължава да се издига в очите ми — обърна се Пит към Кели. — Той е бил човек за завиждане.

— Сега, след като узнах, че баща ми е изградил този паметник със собствените си ръце, се чувствам още по-горда.

Джордино, който беше изостанал, за да проучи една странична пещера, се приближи до пристана.

— Открих още един отговор на загадката, която ме човъркаше.

— Каква загадка? — попита Пит.

— Къде е бил източникът на електрическа енергия, ако доктор Еган е имал тайна лаборатория. И го открих в една странична пещера. Там има три преносими генераторни уредби, свързани с толкова батерии, достатъчни да захранват малък град — и той посочи към пристана и редицата от електрически кабели, минаващи покрай скалната тераса и през люка на подводницата. — Вероятността той да е използвал вътрешността й като лаборатория е десет на едно.

— Като я гледам сега — каза Кели, — „Наутилус“ е много по-голяма, отколкото съм си я представяла.

— Доста се разминава с версията на Дисни — отбеляза Джордино. — Корпусът й е прост и функционален.

Пит кимна в знак на съгласие. По подаващата се на деветдесет сантиметра над водата горна част на корпуса можеше да се предположи каква маса лежи отдолу.

— Според мен тя е дълга седемдесет и шест и широка близо осем метра. По-голяма е, отколкото я описва Верн. Доближава се повече до размерите на първата военноморска подводница с усъвършенствана хидродинамична конструкция, спусната на вода през 1953 година.

— „Албакор“ — уточни Джордино. — Преди десет години я видях да плава по река Йорк. Прав си, наистина много прилича на нея.

Джордино се доближи до едно електрическо табло, монтирано над пристана, до който от палубата на подводницата, близо до люка, бе спуснато подвижно мостче, и натисна два ключа за осветление. Вътрешността на подводния съд се окъпа от светлина, която заструя през няколкото илюминатора на покрива и по-големите илюминатори, които се виждаха под водата.

Пит се обърна към Джордино и направи знак с ръка към отворения люк.

— След дамите.

Кели притисна ръка до гърдите си, сякаш да забави ударите на сърцето си. Много й се искаше да види къде беше работил баща й през всичките онези години, да види вътрешността на този прославен съд, но й беше трудно да направи първата крачка. Струваше й се, че се кани да влезе в къща с призраци. Най-накрая с голямо усилие на волята тя прекрачи в люка и заслиза по стълбата.

Входният отсек беше малък и тя изчака Пит и Джордино да я последват. Пред тях имаше врата, която приличаше повече на врата на къща, отколкото на подводница. Пит завъртя бравата, отвори крилото и пристъпи навътре.

Тримата тръгнаха смълчани през претрупана от мебели зала за хранене, дълга четири и половина метра. В средата имаше маса за десет души от тиково дърво, чиито крака представляваха красиво резбовани делфини в изправено положение. В отсрещния край друга врата водеше към библиотека. Пит предположи, че лавиците й са побрали повече от пет хиляди тома. Той хвърли поглед на заглавията на гръбчетата им. Лавиците от едната страна съдържаха инженерни и научни книги. Отсрещната страна беше изпълнена с оригинални издания на класическа литература. Той взе една, писана от Жул Верн, и я отвори. На титулната страница имаше посвещение от автора, което гласеше: „На най-великия ум във вселената“. Пит я постави обратно на мястото й и продължи нататък.

Следващият отсек беше доста просторен; дължината му надхвърляше девет метра. Това, реши без колебание Пит, е големият салон, който Верн описваше, че е пълен с произведения на изкуството и древни артефакти, събирани от Камерон под морската повърхност. Салонът обаче вече не беше музей и галерия. Елмор Еган го беше преоборудвал в работилница и химична лаборатория. Помещението, широко близо четири метра, беше изпълнено с рафтове, върху които се виеха лабиринти от апаратури. Имаше просторна работилница с компактна машинария, включваща струг и пробивна машина, и три различни компютърни станции с редица от принтери и скенери. Единствено органът беше останал — явно, че на Елмор му е било трудно да го премести. Масивният инструмент, на който Амхърст е свирил произведения от големи композитори, представляваше шедьовър на художествената изработка, с красиво доизкусурени дървени тръби и месингови органни свирки.