Клайв Къслър - Възкръсналите

— Извинявай, че нахлувам така — засмя се весело Пит, — но случайно минавах оттук…

16 август 2003 г.

Вашингтон, окръг Колумбия

Пит стана от леглото, облече си халата и си наля кафе, направено от Сали Морс. Искаше му се да се излежава почти цялата сутрин, но Сали и Кели си тръгваха. След като свидетелства пред конгресната комисия, оглавявана от Лорън, и даде показания под клетва пред представители на Министерството на правосъдието, Сали получи сърдечни благодарствени думи от президента и бе освободена да се прибере у дома и да продължи да изпълнява задълженията си като председател на „Юкон ойл“ до деня, в който пак щеше да бъде повикана да даде допълнителни показания.

Когато Пит влезе сънен в кухнята, Сали си тананикаше весело и изпразваше миялната машина.

— Не предполагах, че ще се чуя да казвам тия думи, но много ще ми липсва мотаенето в краката ми на теб и Кели — каза той.

Сали се разселя искрено.

— Казваш го, само защото ще трябва отново сам да си готвиш, да миеш чинии, да си оправяш леглото и да переш.

— Не мога да отрека, че беше приятно съжителството ми с вас.

Сиво-кафявият й пуловер с качулка и кафявите кожени панталони, с които беше облечена, много й отиваха. Пепеляворусата й коса падаше свободно назад.

— Трябва да си намериш някоя свястна жена да се грижи за теб.

— Лорън е единствената, която би ме търпяла, но е много заета да си играе на политика. — Пит седна край масата, която бе извадил от останките на стар параход в Големите езера, и отпи от кафето си. — Ами ти? Ти също си се посветила на ръководството на петролна компания, затова не си имала време да си намериш подходящ мъж, нали?

— Не — отвърна тя бавно. — Аз съм вдовица. Двамата със съпруга ми основахме „Юкон ойл“. След като той загина при самолетна катастрофа, я поех аз. Оттогава повечето мъже като че ли се плашат да се доближат до мен.

— Това е цената, която една жена с ръководна роля плаща. Но не се притеснявай, щастието ще ти се усмихне, преди да е изтекла годината.

— Не знаех, че можеш да предсказваш бъдещето — подхвърли тя безгрижно.

— Великият Дърк Пит вижда всичко, знае всичко и вижда един висок тъмнокос хубавец, заможен и с положение като твоето как те отвежда до Таити.

— Ставам нетърпелива.

Кели влезе в кухнята, облечена с кремава плетена блуза с дълбоко деколте и без ръкави и сини памучни къси панталони.

— Почти съжалявам, че трябва да напусна този музей на мъжката щуротия — подметна тя шеговито.

— Ще ти пратя сметката по пощата — озъби й се Пит. — Което ме подсеща, че няма да е лошо да преброя и кърпите си, преди вие, момичета, да сте отлетели в синевата.

— Моите благодарности на Сали — каза Кели, затваряйки ципа на пътната си чанта. — Тя беше тъй любезна да ми предложи да ме закара с частния си самолет до летището близо до фермата на татко.

— Готова ли си? — попита я Сали.

— Какви са ти плановете? — Пит стана от стола.

— Ще основа филантропска фондация на името на баща ми. После възнамерявам да правя дарения от картини и други ценности по подбран списък на музеи.

— Браво на теб! — похвали я Сали.

— А имането от злато и сребро?

— Част от него ще отиде за построяването на научна лаборатория „Елмор Еган“, ръководена от Джош Томас, който пък смята да привлече в нея най-добрите млади умове в страната. Останалата част ще бъде изразходвана за благотворителна дейност. Ще остане, разбира се, и дял, който ти и Ал ще си поделите.

Пит поклати глава и размаха ръце.

— А, моля те, без мене. Аз и така съм си добре. Ал може и да приеме ново ферари, но аз предпочитам всичко, което си предвидила за нас, да го използваш за нещо по-полезно.

— Започвам да разбирам думите на Лорън, казани за теб — отбеляза учудена Сали.

— О, и какви са те?

— Че си много честен човек.

— В моменти като този се ненавиждам.

Пит занесе багажите им до лимузината, която ги чакаше, за да ги откара до близкото служебно летище, където беше самолетът на Сали.

Сали пристъпи към Пит, прегърна го и го целуна по бузата.

— Довиждане, Дърк Пит. За мен беше чест, че се запознахме.

— Довиждане, Сали. Надявам се да намериш въпросния човек да те чака.

Кели го целуна направо по устата.

— Кога ще те видя пак?

— Не много скоро. Адмирал Сандекър смята да ме държи натоварен с работа дълго време, за да не правя разни пакости.

Той помаха след лимузината, докато тя не се скри зад завоя на път към летището. После бавно затвори вратата на хангара, качи се в апартамента си и се върна обратно в леглото.