Клайв Къслър - Възкръсналите

Кели отиде до рафта, отрупан с лабораторни апарати и уреди, и започна нежно да взима пръснатите в безпорядък бехерови чаши и епруветки и да ги подрежда по лавиците и стативите. После тръгна да се разхожда из лабораторията, вдъхвайки присъствието на баща си, а Пит и Джордино продължиха огледа си. Те излязоха в дълъг коридор и през отвор във водонепропусклива напречна преграда се озоваха в следващия отсек. Тази секция на „Наутилус“, служила някога за лична каюта на капитан Амхърст, Еган бе превърнал в помещение за мисловната си дейност. Чертежи, хелиографни копия и планове, наред със стотици бележници, запълваха всеки квадратен сантиметър от пространството около чертожната маса, където Еган е разработвал проектите си.

— Значи това е мястото, където един велик мъж е живял, а друг велик мъж е творил — отбеляза философски Джордино.

— Да вървим нататък — каза Пит. — Искам да видя къде е построил камерата за телепортиране.

Те минаха през друга водонепропусклива напречна преграда и влязоха в отсек, където някога са се намирали резервоарите за сгъстен въздух на подводницата. Еган ги бе свалил, за да направи място за своите уреди и съоръжения за телепортиране. Имаше две приборни табла с дискове и превключватели, компютърна поставка и затворена камера, в която се намираше предавателната станция.

Пит се усмихна, като видя в камерата 250-литровия варел с надпис „Супер слик“. Той беше свързан с датчик за време и няколко тръби, закачени за кръгъл приемник на пода.

— Сега вече знаем откъде идва машинното масло, което час по час пълни коженото куфарче на Еган.

— Любопитно ми е как действа — каза Джордино, изучавайки предавателната станция.

— Трябва ти някой по-умен от мен да ти го обясни.

— Удивителното е, че всъщност работи.

— Както го гледаш грубо и елементарно, това е научно постижение, което завинаги ще промени транспортирането на бъдещето.

Пит се приближи до приборното табло, където бе монтиран датчикът за време. Видя, че последователността бе нагласена през четиринайсет часа. Той я нагласи на десет часа.

— Какво правиш? — попита го почуден Джордино.

Устните на Пит се разтегнаха в хитра усмивка.

— Изпращам съобщение на Хирам Йегър и Макс.

След като стигнаха колкото можаха навътре в носовата част, Пит и Джордино се върнаха в главния салон. Там Кели седеше на един стол и изглеждаше така, сякаш участваше в спиритически сеанс.

Пит я стисна нежно по рамото.

— Ние тръгваме към машинното отделение. Идваш ли с нас?

Тя отърка буза в ръката му.

— Открихте ли нещо интересно?

— Да, отсекът на баща ти за телепортиране.

— Значи той действително е създал и построил средство, което може да изпраща предмети през пространството.

— Точно така.

Изпадайки в еуфория, тя стана от стола и безмълвно последва мъжете към задната част.

След като се озоваха от другата страна на залата за хранене и входния отсек, те минаха през камбуз, чийто вид накара Кели да се закове на място. Съдове за храна бяха пръснати по рафтовете, мръсни чинии и прибори, покрити с плесен, изпълваха догоре широка мивка, големи кофи с боклук в пластмасови чували бяха струпани в единия ъгъл на помещението.

— Баща ти е имал много качества — отбеляза Пит, — но чувството му за ред и чистота не е било сред тях.

— Други неща са изпълвали ума му — защити го с обич Кели. — Жалко, че не ми се е доверявал. Щях да поема ролите на негова секретарка и домашна прислужница.

Тримата продължиха нататък и влязоха в жилищните помещения на екипажа. Гледката пред очите им ги слиса напълно.

Тук Елмор беше складирал съкровищата, които навремето са красили главния салон и библиотеката. Броят на картините беше достатъчен да изпълни две зали от Художествения музей „Метрополитън“. Творби от Леонардо да Винчи, Тициан, Рафаел, Рембранд, Вермер, Рубенс и още трийсет други бяха подредени в редици. Скулптури от древността от мрамор и бронз стояха в килери и в отделните каюти на екипажа. Освен това имаше съкровища, които Амхърст е спасил от потънали древни кораби — купища златни и сребърни кюлчета, кутии, пълни догоре с монети и скъпоценни камъни. Стойността на колекцията надминаваше представите им, надминаваше и най-смелите им оценки.

— Чувствам се като Али Баба след откриването му на пещерата на четирийсетте разбойника — каза с тих глас Пит.

Кели не беше по-малко смаяна.

— Не съм и сънувала, че подобно нещо съществува.