Клайв Къслър - Възкръсналите

В този момент почувстваха разклащане и палубата се наклони назад.

— Хората измъкнаха ли се? — попита Канай.

— Доколкото знам, всички напуснаха постовете си и се отправиха към подводницата.

— Тук няма какво повече да правим.

Канай хвърли още един последен поглед към жертвите. Сред тях имаше един ранен, който още дишаше, но Канай набързо го отписа и прескачайки го, се запъти към асансьора. Когато влезе вътре, хвърли последен поглед и на таблото с таймера за зарядите. Червените цифри на дигиталния часовник отброяваха в низходящ ред времето за детонация. Поне мисията нямаше да бъде изцяло провалена. Няколко жертви и щети бяха повече, отколкото нищо, помисли си той извратено.

Кери натисна бутона за най-долната палуба, след като вратата на асансьора се затвори, и се надяваше на най-доброто. Асансьорът потрепери и подскочи, но започна да се спуска бавно и спря в най-широката дънна част, точно над кила.

Докато вървяха към отворения люк на спасителната подводница, която стърчеше от водно уплътнение в корпуса, нахлуващата вода стигна до коленете им, а освен това трябваше да се приведат напред, за да компенсират все по-стръмния наклон на потъващия кораб.

Главният механик ги чакаше, плувнал в пот и машинно масло.

— Хайде, побързайте, иначе подводницата ще се наводни. Корабът потъва, и то много бързо.

Канай последен се спусна през люка в главната пътническа кабина. Шестима мъже, трима от които ранени, седяха един срещу друг — единствените останали от цялата група вайпъри.

След като затвори люка, Канай влезе в командната кабина заедно с главния механик, който седна до него и включи батерийните комутатори.

Над тях се чуваше как „Монгол инвейдър“ стене и вие под натиска на огромното налягане, докато носът му се повдигаше във въздуха. Минути му оставаха, преди да се плъзне към дъното с кърмата надолу.

Канай тъкмо понечи да включи двигателите, когато погледът му улови през балонообразното челно стъкло странен на вид плавателен съд, който се приближаваше откъм мътната вода пред тях. Отначало предположи, че това е частна яхта, попаднала в битката и сега потъва, но после разпозна в нея същия съд, който бе видял по-рано да се спуска под вълните. Докато съдът се приближаваше, Канай видя дълъг метален прът, който стърчеше от носа и сочеше нагоре към корпуса на танкера. Твърде късно той разкри целта на загадъчната подводна лодка.

Тя се стрелна напред и металният прът се заби в механизма, който закрепваше спасителната подводница за дъното на корпуса, като сполучливо откърти приспособлението му за освобождаване от танкера. Лицето на Канай се втвърди като гипсова маска на смъртта. Той бързо натисна ръчката на приспособлението. Но тя не помръдна и не отдели подводницата от люлката, окачена за дъното на корпуса.

— Защо не се спускаме? — изкрещя главният механик на ръба на ужаса. — За бога, човече, побързай, преди корабът да е потънал върху главите ни!

Докато Канай се преборваше с всички сили с ръчката на освобождаващия механизъм, той не сваляше поглед от зеленото водно пространство, където подводницата беше увиснала, точно оттатък заобления ръб на корпуса. За негов нарастващ ужас той разпозна мъжа, седнал зад големия носов илюминатор на подводния съд. Тъй като през илюминатора водата увеличаваше лицето му, той различи зелените очи, черната коса и сатанинската му усмивка.

— Пит?! — ахна от изумление Канай.

Пит гледаше Канай с мрачно любопитство. Силен грохот се разнесе, когато кърмата на потъващия танкер за ВПГ се удари в дъното под остър ъгъл и вдигна огромен облак дънна утайка. Останалата част от корпуса също започна бавно да се спуска и само след няколко метра спасителната подводница щеше да бъде забита в тинята от колосалната тежест над нея.

Ужасът по лицето на Канай изведнъж премина в силен гняв. Той размаха юмруци към Пит, когато големият корпус започна да притиска спасителната подводница в дънната утайка. Пит трябваше да се оттегли, преди да е станало късно. Той се усмихна до уши, разкривайки всичките си зъби, и помаха за сбогом, когато Джими Флет измести „Корал уондърър“ назад, за да не бъде погребана и тя под утайката.

После спасителната подводница, заедно с неколцината оцелели вайпъри, изчезна във водовъртеж от кална вода и бе заровена завинаги под разбития „Монгол инвейдър“.

Канай умря, премазан от ужаса на пълния мрак, без изобщо да разбере, че зарядите с взривно вещество под огромните танкове с газ не успяха да избухнат. Той умря, без да разбере също, че един снаряд, изстрелян от едно от 25-милиметровите носови оръдия на катера на бреговата охрана „Тимоти Фърм“ в кормилната рубка на танкера, сряза главния проводник, свързан с детонаторите.