Клайв Къслър - Възкръсналите

— Това се казва смъртоносен взрив — отбеляза Флет. — С този високо усъвършенстван взривен материал, който сте донесли, в корпуса му трябва да е зейнала дупка, по-голяма от всяка друга, която военноморско торпедо би отворило.

Пит влезе в командната кабина.

— Джими, предполагам, че имаш безопасна аварийна камера.

Флет кимна.

— Разбира се. Международното морско право изисква от всички пътнически подводни съдове да имат такава.

— А имаш ли водолазна екипировка на борда си?

— Имам — потвърди Флет, — и то четири комплекта за пътниците, които искат да се гмуркат от лодката.

Пит погледна Джордино.

— Ал, какво ще кажеш, ако двамата с теб се понамокрим?

— Тъкмо щях да ти предложа същото — отвърна Джордино така, сякаш само това чакаше. — По-добре да презаредим металния прът под водата, отколкото да рискуваме да си натрапим някоя ракета.

Двамата не загубиха време в обличане на мокрите водолазни костюми. Решиха, че всяка минута им е разчетена и че ще могат да издържат на студената вода само по къси панталони за времето, необходимо да поставят третия взривен заряд в края на пръта. Минавайки през шлюза, който беше достатъчно широк, за да побере двама души, те закрепиха заряда с взривно вещество и се върнаха на борда за по-малко от седем минути с вкочанени от ледената вода тела.

Още щом влязоха в шлюза, Флет предприе последен удар с „Корал уондърър“. Преди Пит и Джордино да се появят в командната кабина, шкиперът беше забил заряда в корпуса и се оттегляше назад.

Пит постави ръка на рамото му.

— Добре се справи, Джими.

Флет се усмихна.

— Не съм от хората, които се разтакават.

Джордино разтърка мокрото си тяло с хавлиена кърпа и седна на един стол, както беше по късите си панталони. После, преди да се преоблече, взе устройството за далечно командване и след команда на Флет натисна лостчето, което детонира заряда и взриви нова голяма дупка в кърмовия корпус на „Монгол инвейдър“.

— Дали да се подадем на повърхността, за да видим резултата от работата си? — обърна се Флет към Пит.

— Не още. Първо искам да проуча нещо.

Палубата на ходовата рубка се наклони, когато вторият заряд избухна и причини второ зейнало пространство в корпуса на танкера. Взривът като че ли стана точно под краката на Канай. Кърмовата надстройка потрепери. Всички, които наблюдаваха танкера от брега, от плавателните съдове и от моста, видяха ясно как носовата му част започна да се вирва нагоре от водата.

Канай си беше помислил, че те ще могат да оцелеят след първия взрив и по някакъв начин щяха да насочат кораба обратно към пролива. Но това беше само пожелателна мисъл. Следващата експлозия предопредели съдбата на танкера. „Монгол инвейдър“ отиваше на дъното на долния залив, дълбок шейсет метра. Канай седна на стол на мостика и попи с хавлиена кърпа кръвта, която се стичаше в очите му от челото, където парче стъкло от ветроотбойника бе отнесло кожата до костта му.

Шумът от двигателите беше спрял преди минути. Той можеше само да се пита дали главният му механик е избягал от машинното, преди двата взрива да отприщят тонове вода вътре. Огледа мостика, който изглеждаше така, сякаш през него бе минало стадо полудели говеда. Притискайки кърпата в челото си, той стана, отиде до един шкаф, отвори го и започна да оглежда таблото с превключватели. Нагласи таймера за двайсет минути със замъглено съзнание, без да взима предвид вероятността, че корабът може да потъне, преди зарядите под огромните танкове с газ пропан да се взривят. После премести ключа за детонаторите на положение ВКЛЮЧЕНО.

Хармън Кери слезе от задбордната стълба. От пет-шест рани по тялото му струеше кръв, но това като че ли не му правеше впечатление. Очите му бяха изцъклени и той с мъка се опитваше да си поеме въздух, сякаш се бе преуморил. Подпря се на една преграда, за да успокои дишането си.

— Защо не взе асансьора? — попита го Канай, сякаш не виждаше безредието наоколо.

— Той се повреди и излезе от строя — отвърна задъхан Кери. — Трябваше да изкача десет реда стъпала. Кабел беше излязъл от една задвижваща ролка, но аз го поправих. Мисля, че ще може да ни свали до долната палуба, ако се спуснем бавно.

— Трябваше да идеш направо в аварийната подводница.

— Няма да напусна кораба без тебе.

— Признателен съм за лоялността ти.

— Постави ли зарядите?

— Да, и ги нагласих за след двайсет минути.

— Ще бъдем късметлии, ако успеем да се отдалечим на безопасно разстояние — каза Кери, забелязвайки тревогата от поражението в профила на Канай. Той приличаше на човек, който е бил измамен на покер. — Време е да се махаме оттук.