Клайв Къслър - Възкръсналите

Пит подаде глава над палубата през горната част на стълбата.

— Приближи ни, Джим, за да видим дали сме се справили добре. — Той се обърна към Джордино. — Веднага щом излезем на повърхността, трябва да монтираме още един заряд.

Макар да не разбра източника на приглушената подводна експлозия, адмирал Доувър почувства мимолетно облекчение, като видя как „Монгол инвейдър“ започна да се отдалечава от водния канал и, описвайки широк завой, се обърна обратно по посока на пътя, откъдето беше дошъл. Той не можеше да знае, че това се дължеше на Пит и Джордино, които се намираха на борда на подводница. Онези на борда на „Уилям Шей“, които не бяха ранени, нямаха време да обърнат внимание на необичайния плавателен съд, преди той да се спусне под вода и да нанесе удар с магнитния заряд от взривно вещество точно пред десния гребен винт на „Монгол инвейдър“. Взривът бе отворил двуметрова дупка в корпуса, под основата на гребния вал, и го бе разцепил, а кормилната машина, вече повредена от героичното самоубийство на моряка от бреговата охрана, бе изкривена на четирийсет и пет градуса наляво.

Гребният винт се бе килнал надолу и едва се държеше на разцепения вал, а големият турбинен двигател в машинното отделение рязко утрои оборотите си и заработи извън контрол, преди главният механик да успее да го изключи.

С все още въртящ се на пълен ход ляв гребен винт и със силно повреден десен, носът на кораба бавно, но неотклонно се завърташе по обратния курс, който или щеше да го върне в открито море, или да го върти в кръг.

Най-страшното бе предотвратено, помисли си Доувър. Но дали лудият, командващ танкера за ВПГ, щеше да доведе все пак плана си докрай и щеше да взриви кораба, знаейки, че все още може да причини огромен брой жертви и щети за милиарди долари.

Доувър се бе приготвил за катастрофа, след като изгуби битката, но сега, когато стана внезапно чудо, той се помоли масовата разруха да бъде предотвратена.

Ако адмирал Доувър се изненада, като видя как грамадният танкер изведнъж промени курса си в обратна посока, то Оно Канай направо онемя от пълно объркване. Макар да бе почувствал и чул взрива дълбоко под кърмата на „Монгол инвейдър“, той не се бе обезпокоил, тъй като никой плавателен съд или самолет в радиус от двайсет мили нямаше да се осмели да го нападне. После обаче, когато корабът му започна непредвидено да се завърта, той изкрещя по телефона в машинното:

— Върни се на предишния курс! Не виждаш ли, че се въртим!

— Изгубихме десния винт от някакъв взрив — отвърна главният механик с ясно доловима тревога в гласа. — Преди да успея да изключа левия двигател, винтът му започна да върти кораба.

— Компенсирайте с перата! — нареди Канай.

— Невъзможно е. Преди това нещо се удари в лявото перо, някаква корабна отломка може би, и го изметна и това доведе до неконтролируемото ни въртене.

— Какви ги приказваш? — попита Канай, започвайки да чувства за първи път, че губи самообладание.

Думите в отговор прозвучаха твърдо и бездушно:

— Или ще продължим да се въртим в кръг, или ще спрем и легнем на дрейф. Истината е, че наникъде няма да вървим.

Това беше краят на пътя, но Канай все още отказваше да приеме поражението.

— Твърде близо сме до целта, за да се предадем. Минем ли веднъж под моста, никой не може да ни спре.

— Аз пък ти казвам, че с дясно перо, изкривено под четирийсет и пет градуса наляво, и с десен винт, неизползваем поради счупения му вал, колкото по-бързо напуснем тази консерва с газ, толкова по-добре.

Канай разбра, че е безполезно да спори с главния си механик. Той вдигна глава към големия мост. Видя как висящата магистрала започва да се отдалечава. По-малко от сто метра ги деляха от успеха и пълния провал, когато загадъчният взрив отклони „Монгол инвейдър“ от пътя му. Беше стигнал толкова близо, с толкова много преимущества — не му се вярваше, че триумфът бе грабнат от ръцете му в началото на края.

Погледът му пробяга върху водата. И тогава видя, че някаква частна яхта плава в килватера на „Инвейдър“. Много странен вид има, помисли си той и тъкмо понечи да се обърне и да си върви, яхтата неочаквано изчезна под вълните. Мигом разбра какво става и се изпълни с ярост.

— Браво, Джими — каза Пит на шкипера на яхтата. — Отклонихме го от пътя. А сега дай да изпратим ония грамадни кълба с газ на дъното.

— Надявам се ония зверове там да не възпламенят зарядите — отвърна Флет, докато боравеше с приборите, за да подготви „Корал уондърър“ за поредния удар в танкера. Ако в ума на стария моряк мина някаква мисъл на колебание, то по лицето му не пролича. Дори напротив, той изглеждаше така, сякаш се радваше за първи път от години насам.