Клайв Къслър - Възкръсналите

Командирът на авиокрилото препредаде командата на двата съпровождащи го изтребители, летящи на петстотин метра едно зад друго, а той започна да кръжи, за да наблюдава резултата от атаката и да се притече на помощ, ако самолетите пропуснат целта. Опасяваше се да не би от прекалено внимание пилотите му да улучат танковете, да стрелят по-назад в кърмата и танкерът да им се изплъзне. Оказа се, че опасенията му са били в грешна посока.

Първият пилот направи вираж и се завъртя, докато пикираше вертикално. Насочвайки изтребителя си право в машинното отделение, ниско долу под огромния димоход на „Инвейдър“, той се прицели със системите за насочване на ракети в целта, която започваше да се скрива зад дима от горящите катери на бреговата охрана. Но само секунда преди да натисне спусъка, една ракета „повърхност-въздух“, изстреляна от танкера, взриви машината му F-16 и тя лумна като огромна буйна клада, която се пръсна като фойерверк. Кълбото от горящи отломки, в които се превърна гладкият допреди малко реактивен изтребител, се спусна стремително надолу и падна във водата.

— Оттегли се! — изкрещя командирът на втория самолет.

— Късно е! — обади се в отговор пилотът. — Аз съм в обсега на…

Той не се доизказа. Нямаше време за изплъзване, нито за прекратяване на пикирането. Нямаше време за реагиране. Друга ракета, изстреляна от танкера, улучи самолета му и той избухна във второ огнено кълбо, което също като че ли се задържа за миг във въздуха, преди да полети към очакващата го прегръдка на апатичното море, на не повече от стотина метра от водния гроб на първия F-16.

Командирът на изтребителното крило се смрази от ужас. Не можеше да повярва какво виждат очите му. Двама от най-близките му приятели, пилоти от националната гвардия, които откликнаха на молбата му за помощ, и двамата бизнесмени със семейства, в порядъка само на секунди бяха овъглени един след друг и сега лежаха сред останките от самолетите си на дъното на пристанището на Ню Йорк. Вцепенен от обрата на събитията, той седеше като парализиран и неспособен да предприеме нова атака. После обърна самолета си, за да се отдалечи от смъртта и разрухата и пое обратно към летището на въздушната национална гвардия на Лонг Айлънд.

Доувър наблюдаваше взривяването на двата изтребителя, смразен от ужас. Веднага проумя какво означаваше това. Проумяха го и всички на борда на катерите и на хеликоптерите. Загубата на пилотите беше потресаваща, но неуспялата им мисия да препречат пътя на танкера за ВПГ, преди да е навлязъл в горното пристанище, предвещаваше неминуемото бедствие.

Той изведнъж се сепна и загледа с благоговение как една от малките десетметрови спасителни лодки на бреговата охрана рязко се стрелна по водата с пълна скорост към кърмата на „Монгол инвейдър“. Екипажът, сграбчил спасителните си жилетки, се пръсна по двата борда, когато шкиперът на лодката хвана щурвала и насочи носа й по прав курс към огромния танкер.

— Това е самоубийство — промълви Доувър, — чисто самоубийство, но дано бог да му е на помощ.

Огън от стрелкови оръжия бе открит от „Инвейдър“. Куршуми забулиха спасителната лодка като рояци стършели и засвистяха покрай младия мъж на щурвала. Пръските като че ли покриваха всеки сантиметър от водата около тънкия корпус от стъклено влакно. Виждаше се как младежът зад щурвала изтърсва пръските от очите си с едната ръка, а с другата държи щурвала. Малкият флаг в червено, бяло и синьо плющеше в утринния бриз.

Като видяха падналите във водата изтребители, хората на моста спряха, излязоха от колите си и се стълпиха покрай парапета, за да наблюдават разиграващата се под тях драма. Мъжете в останалите хеликоптери също заковаха погледи в спасителната лодка. Всички — и мъже, и жени — мислено подканваха шкипера на лодката да скочи зад борда, преди да се е блъснал в танкера.

— Славен акт на предизвикателството — измърмори Доувър на себе си. — Стига толкова! — провикна се той, знаейки, че никой няма да го чуе. — Напусни лодката!

Но нищо подобно не се случи. Точно когато изглеждаше, че шкиперът е на път да скочи от кабината си, градушка от куршуми го прониза в гърдите и той падна заднешком на палубата. Хиляди хора загледаха като в транс как лодката, чиито мотори продължиха да работят, а гребните винтове разбъркваха водата във вид на пяна, се заби в голямото ляво кормило на танкера.

Не последва силна експлозия, нито дим и пламъци. Малката лодка просто се разпадна, когато се блъсна в масивното стоманено кормило. Единственото доказателство за сблъсъка беше малък облак прах и трески, които се посипаха върху водата. Огромният страшен кораб продължи по пътя си като слон, нападнат от комар, без да усеща хапането му.