Клайв Къслър - Възкръсналите

— Имаме компютърно изображение на кораба по време на плаване — каза Джордино. — Ще те уведомя към коя секция от корпуса се насочваме.

Изминаха три мъчителни минути, докато Флет отчиташе гласно намаляващото разстояние.

— Сто метра — уведоми той Пит. — Сянката му започва да се показва на повърхността.

Пит чу тупкането на двигателите на „Монгол инвейдър“ и почувства силното раздвижване на водата под кила му. Той се вгледа в зеления мрак и едва различи бялата пяна, която се плъзгаше покрай корпуса му. И малко след това листовете на обшивката му изплуваха от мрачината, на десетина метра напред и три метра нагоре.

— Стигнахме го! — извика той остро.

Флет мигом измени посоката на гребните винтове и спря „Уондърър“, преди да се блъсне в „Инвейдър“.

— Спусни ни с още три метра, Джими.

— Спускам се с три метра — потвърди Флет и постави „Корал уондърър“ на курс право под десния борд на „Монгол инвейдър“.

За Пит, седнал в носовата кабина за наблюдение, гледката на огромния корпус, който се плъзгаше над подводницата като топъл сух вятър, духащ от Скалистите планини, беше неземна — едно огромно механично чудовище без собствен мозък. Тупкането на винтовете се чуваше като далечен пулс, но скоро се увеличи до гръмкия шум на вършачка. Нещо привлече погледа му — беше голямо тяло, издадено от дъното на корпуса близо до кила. После обаче го изгуби от поглед.

Пит беше нещо като продължение на погледа на Флет. Само той можеше да съобщи веднага, когато бронзовите гребни винтове се покажеха. Движението на огромния кораб през водата замъгляваше видимостта му. Той се измести напред и се просна по корем на килима, с лице на около два сантиметра от илюминатора, напрягайки се да види през пяната и зелената водна завеса магнитния заряд от взривно вещество в единия край на гредата, стърчаща от носа на „Уондърър“, но развълнуваната вода му пречеше.

— Готов ли си, Джими?

— Само кажи кога — отвърна Флет с глас, плътен като камък.

— Ще видиш десния винт само три секунди след като той се появи в моето полезрение.

Нищо повече не бе казано, а междувременно напрежението нарастваше. Умът и тялото на Пит бяха изпънати като струни на банджо, кокалчетата на ръцете му побеляха като слонова кост, докато стискаше телефонната слушалка на сантиметър от устата си. После зелената завеса се разтвори във вид на бял взрив от въздушни мехурчета.

— Сега! — изкрещя Пит.

Флет реагира светкавично, като избута напред лоста за дроселите и веднага щом чу рязък шум от предната част на подводницата, го дръпна обратно назад, молейки се времето да му стигне.

Пит можеше само да наблюдава безпомощен и изложен на опасност, когато магнитният заряд се блъсна в стоманените листи на корпуса и се задържа за миг, преди Флет да приведе гребните винтове в реверсивно положение с пълна скорост. Масивната перка започна да се върти като излязла от контрол вятърна мелница, биейки водата на залива във вид на искряща пяна.

От командния мостик Джордино и Флет гледаха като опиянени как гигантските перки на танкера бият към тях. За част от минутата те бяха сигурни, че няма да се измъкнат навреме, че перките ще посекат луксозната подводна лодка на парчета заедно с телата им. Но в последните секунди дизелите на „Корал уондърър“ изреваха и гребните й винтове загребаха водата с бясна скорост. Тя отскочи назад, когато гребните винтове на танкера, с диаметър петнайсет метра, минаха на половин метър покрай носовия илюминатор и разклатиха подводната яхта както торнадо дърво.

Легнал на пода и вкопчил ръце в парапета на кръглата стълба за по-голяма опора, Пит виждаше през илюминатора водовъртежа от разбунена вода заедно с оглушителното барабанене на въртящите се перки. Само трийсет секунди по-късно яхтата престана да се клатушка, водата в килватера на „Монгол инвейдър“ се успокои и тупкането на винтовете започна да заглъхва.

— Сега е моментът, Ал — каза Пит и се изправи на крака.

— Мислиш, че сме достатъчно далече ли?

— Ако тази лодка е построена да издържи на водното налягане на дълбочина триста метра, тя може да поеме напрежението от детонацията от разстояние сто метра.

Джордино хвана устройството за далечно командване с двете ръце и отмести едно мъничко лостче. Проехтя силен тъп звук, подсилен от акустиката през водата. Това беше последвано от силна вълна, която се блъсна в „Корал уондърър“ със силата на шестметрова вълна и се разби, след което се стопи и водата наоколо отново се успокои.