Клайв Къслър - Възкръсналите

„Уондърър“ се плъзгаше през водата като риба. Флет като че ли се беше успокоил вече, когато му стана ясно, че може и да не повредят ценната му лодка. Той съсредоточи поглед в екрана на радиолокатора и системата за глобално позициониране, за да поддържа прав курс към „Инвейдър“.

— Къде искаш да го ударя? — попита той Пит.

— Под машинното, в левия борд на кърмата, но внимавай да не причиниш взрив в корпуса под един от ония танкове. Ние сложихме заряд доста напред и целият кораб може да се взриви заедно с всекиго в радиус от две мили.

— Ами третият ни и последен заряд?

— На същото място, само че на десния борд. Ако можем да направим две големи дупки в кърмата му, той ще се спусне под водата бързо, тъй като няма дълбоко газене.

Джордино заговори със странен израз на задоволство:

— След като няма гребни винтове, с които да се състезава, този набег трябва да бъде фасулска работа в сравнение с предишния.

— Рано е да слагаш тигана на печката — предупреди го Пит, както бе правил и друг път. — Рибата е още в морето.

— Джон Милтън Хей е казал: „Най-щастлив е онзи, който знае точно кога да стане и си тръгне“ — цитира Джими Флет, когато една ракета, изстреляна от „Монгол инвейдър“, мина на косъм от подводната командна кабина и се взриви във водата на по-малко от три метра зад кърмата. — Може би няма да е лошо да се вслушаме в съвета му.

— Те ни атакуват — отбеляза Пит.

— Сигурно са полудели, когато са разбрали, че ние сме тези, които потрошихме кораба им — подметна Джордино.

— Танкерът изглежда като мъртъв.

— Ако екипажът му от плъхове напуска кораба — продължи Джордино, когато водата се надигна над челното стъкло, — защо не виждам да се спускат спасителни лодки.

В мига, когато водата се затвори над покрива на кабината и „Корал уондърър“ се скри от погледите на онези на борда на танкера, Флет пое с пълен напред и направи остър завой надясно. И не закъсня дори със секунда. Чу се ясен шум и луксозната подводница се разтресе, когато друга ракета се удари във водата и избухна точно там, където щяха да се намират, ако Флет не беше извършил бързата маневра.

Той се изправи и насочи носа на прав курс към левия борд на осакатения танкер. Още една ракета избухна, но много по-далече от подводната лодка. Вайпърите пропуснаха възможността да разбият неприятеля си. Сега „Уондърър“ беше забулен от водата и невидим за мъжете на борда на танкера. И най-малкия килватер, който оставяха гребните й винтове, почти се стопи за времето, за което тя стигна до повърхността.

Пит се върна на мястото си зад наблюдателния илюминатор на носа и застана отново на пост. Сега, когато грамадният кораб дрейфуваше, атаката срещу него нямаше да е сложна или рискована както първата. Сигурно вайпърите се готвят да избягат, помисли си той. Но къде? Те не бяха спуснали лодки. Не можеха да се измъкнат с плуване. И тогава нещо, което му бе минало през ума по-рано, вече се оформи по-ясно.

Сега не беше време да обмисля варианти. Трябваше да съсредоточи всяка клетка от мозъка си, да фокусира погледа си и да бъде готов да предупреди отново Флет… и в този миг гигантският корпус изскочи пред илюминатора. Този път беше по-лесно, Флет не скъси разстоянието между двата плавателни съда с пълна скорост както преди; подводницата приближаваше неподвижен кораб и не беше нужно да се пази от винтовете му.

Една минута, две и Пит видя корпусът да изпълва илюминатора.

— До него сме, Джими!

Флет сръчно реверсира двигателите, за да намали скоростта, и се извъртя успоредно на корпуса. Като проява на мореплавателско умение той доближи подводницата на не повече от метър и осемдесет от борда на танкера. После увеличи скоростта, движейки се към кърмовата секция, където се намираше машинното отделение.

В командната кабина Джордино наблюдаваше напрегнато екрана на компютризираната подводна радиолокаторна система. Той бавно вдигна ръка, после я размаха.

— Още девет метра и стигаме.

Флет покорно направи завой, като използва реверсивните механизми, за да насочи носа на лодката и заряда в края на металния прът в корпусните листове на „Инвейдър“ срещу уязвимото машинно отделение.

Магнитният заряд издрънча в корпуса и луксозният подводен съд мигом се изтегли назад. Когато стигна безопасна зона, Джордино подметна захилен:

— Още веднъж с най-топли чувства — и натисна детонаторния бутон. Пореден глух гръм проехтя през водата, докато „Уондърър“ се отърсваше от вълната на налягането.