Клайв Къслър - Възкръсналите

Доувър се изправи, без да обръща внимание на кръвта, стичаща се от обувката му — от друга рана от шрапнел на десния му глезен. Той наблюдаваше как масивният танкер плава невъзмутимо. Носът му сочеше мястото, откъдето щеше да мине под моста.

— Мили Боже, не ни позволявай да го изпуснем сега — смънка той, обзет от страх и гняв. — Бог да ни е на помощ, ако мине под моста.

Думите едва излязоха от устата му, когато във водата под кърмата на „Монгол инвейдър“ стана експлозия. Той загледа втрещен как носът на гигантския кораб започна бавно, но неумолимо да прави завой наляво и да се отдалечава от моста. Отначало бавно, а после все по-бързо и по-бързо.

— Този огромен танкер за втечнен природен газ прилича на бременни жени, легнали по гръб една до друга в минерален извор — подметна Джими Флет, който стоеше зад щурвала и приближаваше подводния си съд до „Монгол инвейдър“.

— Един хеликоптер и два изтребителя F-16, превърнати в скрап само за двайсет минути — измърмори Джордино, оглеждайки останките, плаващи между вълните, образувани от по-малките лодки, които се врязваха в тях. — На вид той дори изглежда повече смъртоносен, отколкото грозен.

— Те вече изобщо няма да могат да го спрат — обади се Пит, като гледаше през бинокъл грамадния кораб, който плаваше неотклонно към Манхатън и срещата си с кошмарната разруха.

— Вече е на около хиляда метра от моста — прецени Флет. — Това ни предоставя достатъчно време да го пресрещнем, да се потопим и да атакуваме гребните винтове и кормилата му.

От гледна точка на Джордино това положение висеше на косъм.

— Ще имаме време само за един подстъп. Изпуснем ли момента, няма да успеем да направим кръг и да подходим отново към него. Скоростта му е много висока. Няма да можем да излезем на повърхността, да го изпреварим и пак да се потопим за втори опит, тъй като дотогава той отдавна ще е минал под моста.

Пит го погледна и каза с усмивка:

— В такъв случай просто ще трябва да успеем от първия път, нали?

„Корал уондърър“ се плъзгаше по вълните като гладък, плосък камък, хвърлен от отличен дискохвъргач. Пит насочи бинокъла си към горящите катери на бреговата охрана. „Уилям Шей“ пълзеше към брега на Бруклин, „Тимоти Фърм“ се накланяше и потъваше откъм кърмата. По-малкият спасителен катер на бреговата охрана се бе върнал, за да докара още хора за установяване на щетите. Пожарните кораби на Ню Йорк също се включиха в операцията и маркучите им обливаха със струи вода горящите секции на корабите. Ето случай, когато хрътките бяха победени с леснина от мечка гризли, направи мислено сравнението Пит. Безкрайно съжаляваше, че не бяха дошли по-рано, за да попречат на това бедствие.

Той самонадеяно вдъхна оптимизъм на Джордино, но дълбоко в себе си чувстваше смразяващия го страх от провала. Беше твърдо решен да попречи на „Монгол инвейдър“ да доближи горното пристанище, дори това да костваше живота му и живота на Джордино и Флет.

Беше късно да се връщат. Този момент отмина. Тревогата и несигурността бяха останали далече назад. Той беше повече от сигурен, че Оно Канай е на борда на танкера. Пит имаше да си разчиства сметки с него и самата мисъл го изпълни с нарастваща ярост.

Той огледа разбитата и надупчена от снаряди кормилна рубка на „Инвейдър“, но не видя хора в нея. Корпусът под димохода имаше повече дупки от тези на решето, но те бяха малки и щетите изглеждаха незначителни.

Стори му се, че на „Корал уондърър“ е нужен половин човешки живот, за да намали разстоянието между двата плавателни съда. На двеста метра вдясно от носовата част на танкера Флет увеличи горивната смес и включи помпите на баластния танк. Много по-бързо, отколкото си бе представял, луксозната подводница се спусна под водата гладко, сякаш бе насочвана от гигантска ръка. След като се потопиха, Флет отвори още дроселната клапа и „Корал уондърър“ запори водата със скорост, по-висока от предвидената от конструкторите й. Оттук нататък място за грешки не биваше да има.

Джордино стоеше на мостика при Флет, а Пит слезе в главната кабина и тръгна към носа и големия му илюминатор. Разположи се удобно на кожен диван и взе телефона, вграден в едната странична облегалка.

— Имаме ли връзка? — попита той.

— Чуваме те по високоговорителя — отвърна Джордино.

Флет предаде показанията:

— Сто и петдесет метра и се приближаваме.

— Видимостта е по-малко от дванайсет метра — докладва Пит. — Следете зорко радиолокатора.