— Статистиките вече сочат недостиг. Постоянният недостиг на петрол започна десет години по-рано от предвиденото. Търсенето превиши глобалната продукция и ще продължи стремително в тази посока отсега нататък.
— Ако състоянието на продукцията изглежда мрачно, то произтичащият спад изглежда абсолютно черен — обади се Джизъс Моралес, директор на „Калтекс ойл къмпъни“. — Шокът ще бъде парализиращ и постоянен. Цените ще хвръкнат до небето, което ще доведе до хиперинфлация и дори до режим на разпределение. Тръпки ме побиват, като си помисля какво ниво ще достигнат цените за транспорта.
— Така е — съгласи се Сали Морс, като избърса очилата си за четене и прегледа доклада на Зейл. Шефката на „Юкон ойл“, най-големия петролен производител на Канада, беше последната, която с неохота прие да се присъедини към тайната клика преди пет години, но се канеше да промени решението си. — За в бъдеще няма да има големи находища. От 1980 година, въпреки предвижданията на геолози, бяха открити само няколко нефтени залежи, които произвеждат над десет милиона барела. Хиляда триста и единайсетте известни големи кладенци, произвеждащи петрол, съставляват деветдесет и четири процента от известния ни световен петрол. С намаляването на тези залежи цените на петрола и газта ще тръгнат стръмно и безкрайно нагоре.
— Лошата новина е — намеси се Зейл, — че проучването открива само един нов барел петрол на всеки десет, които консумираме.
— Положение, което само ще се влошава — вметна Моралес.
Зейл кимна.
— Тъкмо тази е причината, поради която сформирахме нашия съюз. С индустриалния капацитет на Китай и Индия, който изисква повече и повече петрол, с надпреварата между тях, Европа и Съединените щати бързо ще се превърнат в бойно поле заради цените.
— Всичко това ни сблъсква с печалбата на ОПЕК — каза Шърман. — С бързо нарастващото световно търсене страните производителки на петрол от ОПЕК ще изстискат всеки цент, който могат да вземат от един барел петрол.
— Сякаш цялата ситуация ни пада наготово в ръцете — каза уверено Зейл. — Като обединим нашите ресурси, находищата и рафинериите си в Северна Америка, ние ще можем да диктуваме свои условия и цени. Също така ще можем да удвоим продукцията, като пуснем сонди там, където преди правителството не ни разрешаваше. Нашите новоизградени тръбопроводни системи ще пренасят петрол по суша, без да се налага скъпото използване на танкери. Ако стратегията ни заработи според плана, единствените продажби на петрол и газ на север от Мексико ще бъдат от американците и канадците. Или, казано с прости думи, деветдесет процента от дохода ще отива за увеличаване печалбата на нашите съответни организации.
— Страните от ОПЕК няма да се обърнат и да се правят на умрели — забележката изрече старият производител на петрол Гунар Мачовски, който беше започнал със сондажна кула и се бе разорявал пет пъти, преди да се натъкне на огромен резервоар насред Невада. Той беше едър мъж със закръглено коремче и бяла ивица коса, опасваща голата му глава. Единствен собственик на „Гунар ойл“, той държеше неголяма, но добре работеща компания, която всеки път даваше завидна печалба. — Бъдете сигурни, че те ще ни притискат при всяка промяна на цената за барел петрол.
Зейл се усмихна.
— Не се и съмнявам. Всички ние ще банкрутираме, ако се опитваме да се мерим с тяхната цена, но планът е да направим чуждестранния петрол толкова непопулярен сред американските граждани, че нашите високопоставени избраници да чуят врявата и да сложат ембарго върху чуждестранния петрол.
— Колко законодатели имаме в малкия си джоб? — попита Гай Круз, безгрижният очилат директор на „Еврика офшор ойл венчърс“, който говореше тихо.
Зейл се обърна към Сандра Делейдж, главен администратор на картела. Привлекателният й скромен външен вид беше измамен. Светкавичният ум и невероятните организационни умения на жената с пепеляворуса коса и теменуженосини очи предизвикваха възхищението и уважението на всекиго от присъстващите. Тя погледна за миг в големия си бележник, преди да вдигне глава.
— Считано от вчера, спокойно можем да разчитаме на трийсет и девет сенатора и сто и десет конгресмени, които ще гласуват както им наредите.
Круз се засмя.
— Изглежда, че нашите парички са свършили по-голяма работа, отколкото сме се надявали.
— Дори можем да кажем, че Белият дом също ще се съобрази с вашето предложение — добави Делейдж.
Читать дальше