Клайв Къслър - Възкръсналите

— Цяло чудо е, че стигнахме толкова далече без намесата на Министерството на правосъдието — вметна Сали Морс.

— Добре прикрихме следите си — каза Зейл. — Нашите „къртици“ в правосъдното министерство ни уверяват, че всяко споменаване или повдигнати въпроси от техните агенти или от ФБР тихомълком биват затуляни някъде или прибирани в папка за бъдещо разглеждане.

Гай Крус погледна Зейл.

— Разбрах, че конгресната комисия, водена от Лорън Смит, предприема разследване на твоите работи в „Цербер“.

— Проучването на Смит няма да доведе до нищо — увери го твърдо Зейл.

— Можем ли да сме сигурни? — попита Морс. — Лорън Смит е един от членовете на Конгреса, която определено не е на наша страна.

Зейл я погледна със студени очи.

— Въпросът ще бъде уреден.

— Като „Емърълд долфин“ и „Голдън марлин“ ли? — подметна язвително Мачовски.

— Целта оправдава средствата — сопна му се Зейл. — Крайната цел беше постигната, като хвърлихме вината за бедствията върху неизправността на двигателите на Елмор Еган. Всички договори на корабособственици за инсталиране на магнитохидродинамични двигатели бяха анулирани. А със смъртта на Еган е въпрос само на време да имаме формулата за неговото супермасло. Започнем ли веднъж да го произвеждаме, ние ще контролираме и ще си поделяме печалбите от производството и продажбите на неговите двигатели. Както разбирате, покриваме всяка страна на петролния пазар.

— Можеш ли да ни увериш, че повече намеса на НЮМА няма да има? — попита Шърман.

— Това беше временно положение. Те нямат юрисдикция над търговските ни дейности.

— Отвличането на научноизследователския им съд и екипаж не беше разумно — подметна Райли.

— Обстоятелство, което неочаквано се обърна срещу нас. Но това вече е история. Никакви следи не водят до „Цербер“.

Дан Гудман вдигна ръка.

— Аз например аплодирам успешната ви кампания да настроите обществото срещу внасянето на чуждестранен петрол в Съединените щати. От десетилетия никой не го беше грижа откъде идват горивните ни запаси. Но след бедствията със супертанкерите на вашата група „Вайпърс“ във Форт Лодърдейл, Нюпорт бийч, Бостън и Ванкувър, където милиони галони петролни разливи засегнаха гъсто населени и благоденстващи райони в страната, се надигна обществен вой и настояване да станем независими в производството на петрол.

— Пред всички тия планирани злополуки в порядъка на девет месеца разливът от „Ексон Валдес“ в Аляска изглежда като второстепенна мелодрама — съгласи се Моралес.

Зейл сви с безразличие рамене.

— Трагична необходимост. Колкото по-дълго трае прочистването, толкова по-голямо става търсенето на роден петрол.

— Но с намеренията си да установим наша собствена пазарна позиция и монопол не продаваме ли душите си на дявола? — попита Сали Морс.

— „Монопол“ е противна дума, мила моя — каза Зейл. — Предпочитам да използвам израза „пазарен тръст“.

Морс обгърна с ръце главата си.

— Като си помисля за всички тези хора, птици, животни и риби, които унищожихме, за да постигнем целта си, просто се поболявам.

— Сега не е време за угризение на съвестта — смъмри я Зейл. — Ние водим икономическа война. Може и да нямаме нужда от генерали или адмирали, от танкове, подводници и ядрени бомбардировачи, но за да спечелим, трябва да задоволим ненаситния апетит на хората за гориво. Скоро, много скоро ще бъдем в положение да кажем на всеки човек, живеещ на север от Мексико, какво гориво да си купи, кога да го купи и колко ще му струва. И няма да бъдем подотчетни пред никого. След време нашите усилия ще заместят държавния щат с корпоративен щат. Сега не е време да се отпускаме, Сали.

— Свят без политици… — измърмори занесен Гай Крус. — Звучи много хубаво, за да е истина.

— Страната е на ръба на масови демонстрации заради чуждото гориво — каза Шърман. — Нужен ни е само още един нещастен случай, за да ги бутнем от ръба.

По лицето на Зейл се появи лукава усмивка.

— Аз съм с една крачка пред теб, Рик. Такъв нещастен случай ще стане след три дни, считано от днес.

— Още един разлив от петролоносач ли?

— Много по-лошо.

— Какво по-лошо от това? — попита наивно Моралес.

— Разлив, подсилен от експлозия — отвърна Зейл.

— Край брегова ивица ли?

Зейл поклати глава.

— Не, в едно от най-оживените пристанища на света.

Настъпи моментно мълчание, докато конспираторите възприемаха чудовищните последици. После Сандра Делейдж погледна Зейл и тихо поиска разрешение.